Това е основната статия с автор Жан Исартел в броя на “Франс футбол” от 20 декември 1994 г., който списанието посвети на “Златната топка” на Христо Стоичков.
Нощите в Каталуня са изпълнени с призраци и Христо - от страх или суеверие, е сключил примирие с тях. През целия си живот на футболист, на практика през целия, той преследва една цел - да получи признание и слава. За Христо усещането за празнина и нещо непостигнато рискува да бъде по-трудно за преглъщане от всички обрати, които е трябвало да преживее от началото на кариерата си. Но това вече е забравено. Христо успя да постигне мечтата си.
А съдбата му предложи много изпитания,
накара го да произнесе много молитви - езически и християнски. Но няма значение кой е Бог, важното е да е милостив...
Христо превърна религията в свой съучастник и стигна чак до Рим. И на връщане от Ватикана каза само това: “Видях папата и той ми прости всичко.” Стоичков е раздвоен между мистиката и суеверието, но той самият не прави разлика. Какво значение има, след като от любопитните му изражения няма никаква полза. Съмненията продължават. Обзет от тях, Христо се кръсти, преди да излезе на терена. Но също така си плюе в шепите и никога не стъпва първо с десния крак върху противоречивата трева на “Ноу Камп”. Той е католик, но в същото време вярва, че всичко има душа. Как иначе да си обясним, че преди да се прибере в съблекалнята, откъсва стръкчета трева от терена? Защо ги слага под фланелката блауграна - винаги на едно и също място, със същия празен поглед?
Христо говори на тревата по същия начин като на топката. Нежно и с милувка, за да ги успокои и предразположи.
Но защо съдбата не обръщаше внимание на това?
Как да си обясним сълзите ти, Христо?
Сълзите още от годините в “Марица”, малкия клуб от Пловдив, който първи прие левичаря, намекнал за особения си характер. Сълзите от пропуснатите голове, сълзите от заточението в Харманли на границата с Турция, където трябва да играе в третодивизионния “Хеброс”. Сълзите от несправедливото наказание в момент, когато най-после съдбата се е усмихнала и могъщият ЦСКА го е взел. Тази история винаги присъства в особената и комплексна психология на Христо. След поредния
сблъсък между военните от ЦСКА и милиционерите от “Левски”
се стигна до сблъсъци и Христо, една идея по-голям провокатор за нормите на диктатурата в България през 1985 г., е наказан до живот. Изкоренен от света на футбола. Изкоренен от света.
19 юни 1985 г. си остава прокълнатата дата в съзнанието на Стоичков. Какво значение има очакваната амнистия през 1986-а. Христо бе наясно, че политическите игри ще доведат до намаляване на наказанието. Той знаеше, че футболният му талант ще бъде използван за правителствена пропаганда, особено в година на световно първенство. След полезните съвети от хора на режима Христо изобщо не спира да тренира с резервите на ЦСКА. И не плаче от радост, когато научава, че е помилван от спортните власти в страната.
Той си дава сметка, че може да извлече само полза от своя талант и левия си крак въпреки характера, егоистичните и истеричните си отклонения. Христо обаче
не можа да прикрие хипертрофията на своето его
Между ограниченията в живота на праведник и липсата на грижи в този на мъченика Стоичков избра втората роля.
След пристигането си в “Барселона” Христо печели хиляди пъти повече пари, отколкото в София. Талантът му е признат и оценен в милиони песети. Нищо повече не го задържа към разумното поведение. Преди да замине, е спечелил “Златната обувка” с равен резултат с този на любимото момче на “Реал” Уго Санчес. В Барселона той ще е крал и ще може да осъществи плановете си, без да се съобразява с невзрачни индивиди особено когато са облечени в черно и се опитват да му пречат. Стоичков
отглежда у себе си истинска омраза към съдиите
А свещената му война приключва в момента, когато е започнала. Заради “грешно” отсъждане той настъпва нарочно Урисар Аспитарте. Санкцията е мигновена и Христо е наказан за два месеца. Първият му сезон завършва със смешните 14 гола.
Спасението му обаче приема човешка форма. Йохан Кройф знае кои са общите им черти и неслучайно се бори два месеца за привличането на Христо. Кройф също бе невероятен талант със силен характер. Но също така по-интелигентен и по-далновиден. Кройф ще компенсира липсата на тези качества у Христо. JC знае как да играе по чувствителната струна и редовно предизвиква егото на българина и използва гордостта и комплексите му, за да го накара да се надскочи. Понякога взема и несправедливи решения.
При Кройф Христо никога не е сигурен, че ще е титуляр
Но холандецът използва схема, при която идеално да се възползва от бързината на Стоичков. Точно на разнообразието в решенията и на перфектния психологически подход на Кройф Христо дължи своята “Златна топка”.
Разбира се, Стоичков не пропуска да спори с Йохан Кройф, но тези изблици се приемат като нещо нормално в каталунския клуб...
“Дядо Коледа е боклук”
Постепенно Стоичков проявява ново качество в характера си - склонност към дипломация. И това се случва само в рамките на 2 години. От деня, в който сълзите отново са потекли по лицето му. Сряда, 16 декември, когато Марко ван Бастен получава своята трета “Златна топка” - наградата за постигнатото, която Стоичков е убеден, че най-после ще спечели, след като е осигурил на “Барселона” първата купа на европейските шампиони в историята. Тогава “Франс футбол” смело написа: “Христо плаче - сам в хотелската си стая. Дядо Коледа няма да му донесе неговата “Златна топка”. Дядо Коледа е боклук...”
Този път сълзите по успокоеното лице на Христо ще бъдат от радост. Той ще покаже своето щастие
по начина, по който даваше воля на мъката си
- със сълзи от светена вода. А дали Христо ще мисли за Малдини, който никога няма да спечели мечтания трофей? Ще посвети ли победата си на Барези, чието оттегляне сложи край на надеждите и за индивидуално признание? А може би Кройф ще е успял да посвети Стоичков в една по-различна религия, да го научи да използва таланта си продължително време за работа и постоянство.
