С всеки следващ удар част от мозъка ми умираше и накрая почти не остана с какво да живея, проплака бившата световна шампионка в категория "перо"
Тя не вижда с лявото око заради огромния оток, а от челото ѝ тече кръв. Отвсякъде ѝ крещят да се откаже, но тя като че ли е загубила и слуха си заедно със зрението. Въпреки всички предупреждения се връща в средата на ринга, за да получи нова порция жестоки удари. И оцелява до края на това сякаш безкрайно насилие.
Реферите единодушно дават победата на фаворитката Аманда Серано, но феновете аплодират неистово пребитата и окървавена Хедър Харди. Всеки един от присъстващите в огромната зала е наясно колко е било трудно на американската боксьорка да се задържи на крака, за да не загуби с нокаут.
Тогава тя е убедена, че е извършила геройство и заслужено е получила възхищението и любовта на хората. Днес обаче цялото ѝ същество е изтъкано от съмнения. Овациите отдавна са заглъхнали, хората са си отишли по домовете, а бившата световна шампионка в категория "перо" си стои у дома и се чуди как да си плати тока.
"Усещането да се бия с Аманда Серано пред 20-хилядна тълпа
беше невероятно, но се чудя дали не платих твърде висока цена за всички тези емоции – започва своята изповед пред спортната секция на Би Би Си Харди. – В първите часове след мача виждах двойно, но винаги е било така след тежка битка.
Само че зрението ми не се оправи на другия и на по-другия ден. Отидох в болницата и там ми казаха, че съм получила поредното мозъчно сътресение. Само че никой преди това не ми беше казал, че
след всяка подобна травма част от мозъка ми е умирала.
И така се оказа, че след толкова много удари в главата ми не е останало почти нищо годно, с което да живея."
В крайна сметка Хедър Харди е пусната да си върви от болницата, но на изпроводяк неврологът я предупреждава, че всеки следващ боксов мач може да ѝ е последен. Американската боксьорка се вслушва в препоръката и моментално отменя участието си в бой с голи ръце, организиран от ММА верига по-рано през годината.
Междувременно състоянието ѝ се влошава. Дори посещението във фитнеса ѝ носи физическо страдание и тя се оказва заклещена между стените на собствения си апартамент.
"През 2018 г. спечелих световната титла на WBO в категория "перо", в кариерата си съм спечелила 24 победи и имам само 3 загуби. Сигурно си мислите, че съм заделила достатъчно за един достоен живот след отказването от спорта, но жестоко се лъжете. В момента не съм много убедена, че ще събера достатъчно, за да си платя сметката за тока в началото на следващия месец.
Моята история е всъщност тъжната история на женския бокс и женските бойни спортове като цяло. Въпреки усилията ни, въпреки протестите и преговорите ние продължаваме да получаваме много по-малко от мъжете.
Когато започнах, беше още по-зле, но и сега нещата не са розови. Гледайки всичките си отличия у дома, за пореден път се питам дали си е заслужавало", категорична е американската боксьорка.
Спортният ѝ път е много по-различен от този на останалите момичета на ринга. Тя завършва университет със специалност криминална психология, но малко след това ражда, а бащата отказва да поеме своята част от отговорността за детето.
Самотната майка понякога работи на пет места едновременно,
за да издържа двете си дъщери. Но винаги намира време да потренира в залата и най-изненадващо на 29-годишна възраст започва да участва в мачове за пари.
Сега обаче е много по-трудно да рестартира живота си след края на професионалната си боксова кариера. Опитва да се издържа като фитнес инструктор, но продължителните физически усилия са несъвместими с медицинското ѝ състояние.
"В главата ми лумва пожар дори ако съм потичала малко на пътеката. Зрението ми също не е добро. Накратко, свикнах да виждам двойно и се опитвам да не обръщам внимание на болката.
Осъзнавам, че не съм само аз така на този свят. Има и много други хора, които някак се научават да живеят и да страдат едновременно", категорична е коравата боксьорка. Тя е твърдо решена да не се поддава на отчаянието, колкото и да не вървят преговорите ѝ с доставчиците на комунални услуги за разсрочване на задълженията ѝ.
В живота ѝ и преди са се случвали нещастия,
но след всяко Харди е успявала да се изправи и да продължи напред.
"Биологичният ми баща се опита да убие мама и го вкараха в затвора. Самата аз успях да обикна втория ѝ съпруг и дори нося неговата фамилия. Ураган унищожи дома ни и дълго време трябваше да спим в мазе. Има и още, но хората ще помислят, че много се оплаквам. А това не е в стила ми, нито в кръвта ми.
Прабаба е била една от първите жени пожарникари в САЩ, а баба е сред първите жени фитнестреньори. Сами разбирате, че на мен ми е абсолютно забранено да се отказвам пред лицето на опасността", категорична е световната шампионка по бокс.
