След мъжкия финал във водната топка на олимпиадата, спечелен от Сърбия с 13:11 срещу Хърватия, България еднолично зае 26-ата позиция в класирането по медали на игрите в Париж.
Ако "шахматистите" бяха победили, щяха да се изравнят с нашите показатели - 3 златни, 1 сребърен, 3 бронзови, и да разделим въпросното 26-о място.
Така или иначе то означава едно само - 25 държави в света са пред България в подреждането по отличия на 33-те летни олимпийски игри.
Общо на тях учатваха 209 страни плюс неутралните алтети от Русия и Беларус (15/16) и отбор на бежнаците, спечелил 1 бронз. Медалите на неутрални атлети не са включени в класирането.
И какво се получава? След като се изляха дежурните за всички олимпиади подигравки и обиди към спортистите ни под общия знаменател, че са екскурзианти, изведнъж зад България са въпросните Сърбия и Хърватия, които винаги са сочени за спортен пример у нас. Демек защо не сме като тях.
Освен това сме пред Чехия, Полша, Дания, Австрия, наливащия водопад от пари в спорта Азербайджан и богаташите от Бруней, напазарували си всякакви състезатели.
Тук трябва да се посочи и, че в Токио бяхме 30-и в класирането по медали, в Рио - 54-и, в Лондон 51-и, а в Пекин 40-и.
Златните медали на щангиста Карлос Насар и борците Семен Новиков и Магомед Рамазанов, сребърният на Боряна Калейн (художествена гимнастика) и бронзовите на Кимия Ализаде (таекуондо), Божидар Андеев (вдигане на тежести) и Хавиер Ибанес (бокс) осигуриха най-високото място в класирането по медали на олимпиада през този век на България.
Дали отличията са малко? Преценя(ва)щи в България - бол!