Ловчалията Красимир Димитров се класира за едно от най-големите състезания по бягане в света – Спартатлон. В него бегачите трябва да пробягат 245 км между градовете Атина и Спарта в Гърция. Това разказа в интервю за БТА Димитров. Той ще се състезава с още 400 участници, издържали квалификациите.
За да се класира за ултрамаратона 35-годишният мъж, пробяга 200 км за 24 часа, участвайки преди дни в състезание в Спарта, Гърция.
Това е неговото първо международно състезание. В него, освен че се е класирал за Спартатлон през септември, в генералното класиране е заел третото място след състезателите от Израел и Великобритания.
„Състезанието е организирано от техния местен бегачески клуб, който подготвя и Спартатлона - едно от най-големите състезания в света. Състезанието е лицензирано и там може да отидеш да покриеш норматива за Спартатлона, който е 161 км за 15 часа и 45 минути, което всъщност беше и нашата цел. Оттам нататък, който измине повече километри, той печели", обясни Димитров.
От България е участвал само той и двама негови приятели като съпорт. „Докато аз бягам, за да не спирам и да губя време да си приготвям храна, електролити и всякакви неща, които се приемат по време на такова дълго състезание, други двама вършат това - подават ми дрехи, чайове, топла вода", добави бегачът.
Момчетата са част от аматьорски клуб „Ловеч ранърс" ( „Lovech runners") и участват основно в състезания в България.
По думите на Димитров бягането е спорт, който се практикува всеки ден. „Ти не можеш да спреш, например, за седмица или две и да си починеш, защото после все едно не си бягал и губиш между 10 и 15 дни, докато се подготвиш наново", заяви Димитров.
Той не спазва специален хранителен режим. Според него колкото е по-калорична храната, толкова е по-добре. „Това е просто гориво – зареждаш, бягаш и гориш".
Бягането за младия мъж е хоби, което упражнява всеки ден по три- четири часа.
Като малък е практикувал лека атлетика. По някое време е спрял да се занимава с този спорт и от пет години се е върнал отново към бягането, с цел да намали теглото си. От 105 кг е станал 68 кг.
Намира обаче и друга мотивация, а именно участията в състезания. „Мотивацията е самата атмосфера, процесът, който минаваш преди да отидеш на състезание. Запознаваш се всеки път с много хора, минаваш през места, които всъщност, ако не си на състезанието, ти няма какво да правиш там и никога няма да минеш от там", посочи бегачът.
По думите му в България са едни от най-трудните състезания и в последните години този спорт се развива доста добре. „В нашия град в началото бяхме двама души, станахме четирима, сега мисля че сме около 25 бегачи", допълни Красимир Димитров.
Проблемът обаче е, че нямат условия да тренират. Бягат по улиците, по пътеките, между селата. „В България се развиваме бавно спрямо другите страни, но леко полеко. Когато започнах да бягам преди пет години, нямаше много състезания, сега всяка седмица някой някъде организира такова. Хората ходят, забавляват се, ползват го напоследък и като туризъм на по-екзотични места, на които не са ходили", заяви бегачът.
По думите му бегачите са много затворено общество и никой не знае за тях. Те бягат, развиват се, полагат свръх усилия, имат големи постижения, дори на международни състезания, но никой никъде не разбира за тях, счита още Красимир Димитров.
