Ръководството на „Ботев" входира официално молба до Общинския съвет на Пловдив за изграждане на паметник на легендарния Динко Дерменджиев – Чико.
Искането е насочено към регламентиране и узаконяване точното място, където да бъде ситуиран бъдещият монумент на незабравимия футболен гений, определен от цялата ботевистка общественост за футболист №1 на клуба през ХХ век.
Подетата от фондация "Жълто и Черно" инициатива за изграждане паметник на Динко Дерменджиев - Чико среща пълна подкрепа от страна на ръководството на ПФК „Ботев", както и тази на нашите партньори и приятели от Сдружение ПФК Ботев, Клуб на привържениците на Ботев Пловдив и БУЛТРАС.
Динко Дерменджиев-Чико е най-голямата легенда на "Ботев" (Пловдив).
Роден е на 2 юни 1941 г. в град Пловдив. Единствения отбор в който е играл е "Ботев" .
Започва футболната си кариера като вратар в "Марица" (Пд). През 1959 г. преминава в отбора на "Ботев" (Пд), където се състезава до 1978 г., общо 19 сезона.
Изиграл е 447 мача в „А" РФГ и е отбелязал в тях 194 гола. От 26 дузпи е реализирал 22, автор е на 7 хеттрика.
В евротурнирите има 10 мача и 3 гола (2 мача и 1 гол в КЕШ, 6 мача и 1 гол в КНК и 2 мача и 1 гол за купата на УЕФА).
За националния отбор на България е играл 58 срещи и има 19 гола. Три пъти участник на Световно първенство – Чили (1962, 2 мача), Англия (1966, 2 мача) и Мексико (1970, 2 мача и 1 гол).
Обявяван за „Футболист на Пловдив" за 1966, 1967 и 1976 година.
Избран от привържениците на "Ботев" (Пловдив) за футболист №1 на клуба за ХХ век.
Шампион през 1967 и носител на купата на страната през 1962 г. с „Ботев" (Пловдив), вицешампион през 1963 г. и бронзов медалист през 1961 г. от шампионатите на „А" РФГ и Балканската клубна купа за 1972 г., финалист за купата на страната през 1963 и 1964 г.
„Заслужил майстор на спорта" от 1967 г. Спортсмен № 1 на България за 1974 г.
След приключване на кариерата си е бил треньор с лиценз на УЕФА в "Чепинец" (Велинград) (1978 – 1979), "Шумен" (1984 – 1985), младежкия национален отбор (1985 – 1987, 1994 – 1995) "Спартак" (Плевен) (1987 – 1988), "Омония Арадипу" (Кипър) (1988 – 1989), "Марица" (Пловдив) (1997), "Левски" (София) (1991/ес.), "Хебър" (1992), "Черноморец" (Бургас) (1995), "Локомотив" (София) (1996), 1996/пр., 1998 – 1999) и "Ботев" (Пловдив) (1979 – 1984, 1989 – 1991, 1992 – 1993, 1995 – 1996, 1997 – 1998, 1999 – 2001: носител на купата на страната през 1981, бронзов медалист през 1981 и 1983 и финалист през 1984 и 1991 г.), главен мениджър на Ботев (1999 – 2000).
Умира на 1 май 2019 година.