- Вальо, има ли нещо, което не е разказано за 17 ноември, най-светлата дата в историята на българския футбол?
- Не, всичко е ясно. Толкова се изговори. Единствено се надявам да съм жив, за да видя още веднъж подобен мач. Такава българска победа. Аз съм оптимист човек, смятам, че може да се намери път и начин да се случи отново. Просто стискам палци да е по-скоро.
- Оптимизмът ли те накара да качиш в самолета и 60 журналисти? С кой акъл го направи? А ако бяхме паднали?
- С моя си личен акъл го направих. Наистина, може би наистина оптимизмът бе огромен. Не знам защо. И други смятаха, че ще ги бием.
Стоичков бе категоричен, че ще победим.
Заради това и като тръгвахме от хотела към стадиона, им поръчах да има осем заредени маси за вечеря и празник. И наистина хората ни чакаха.
Оптимизмът не е лошо нещо. Понякога може да те подведе, но по принцип е положително качество. Патил съм си от него, но не мога да се променя.
- Каза за хотела. Как се настанихте във Версай? Там цифрите са космически.
- Французите сами си бяха виновни. Федерацията им се скарала с агенцията, с която работи. И генералният секретар по това време Христо Йосифов, бог да го прости, просто им измъкна хотела на цена, която ме е срам да кажа.
Всички ахнаха как сме във Версай, в "Трианон палас", а реално спахме за жълти стотинки.
- Там обаче стана и гафът с Любо Пенев и Емил Костадинов, които се оказаха без визи.
- Не може да се нарече гаф. Операцията мина успешно със съдействието на Гошо Георгиев. Защото в крайна сметка те застанаха пак пред френските гранични власти за вътрешния полет. Там нали са три града с едно летище. Заради това, след като се прибрахме, пратих благодарствено писмо на граничарите. Защото можеха да се заядат. Но все пак и двамата имаха работни визи за Испания и Португалия.
- А какво наложи да се направи лагерът край Франкфурт преди двубоя?
- Спокойствието. Така решихме ръководството на БФС. По това време ползвахме хотела на резиденцията в "Бояна". На момчетата им бяха ясни всички дупки по оградата. Млади хора, знаеш как е. Чакат ги и хайде на дискотека. И Димитър Пенев се примоли да отидем някъде, където няма да има толкова дразнители. Може би това ни даде допълнителен импулс за мача.
- Лично ти какво си спомняш от гола на Емил Костадинов? Каква реакция имаше?
- Голът се помни цял живот. Моята реакция беше нормална в рамките на ситуацията. Наистина може да ми се губят секунда - две. После пометох шефа на парламента им и президента на федерацията по това време, прескачах седалки, за да стигна до момчетата на терена. Е, не беше много културно, но хората ме разбраха.
Тишината в края на мача обаче също не може да се забрави. Целият стадион млъкна.
- Но те се завърнаха на световно с титла, а ние - с отпадане в групата и от този момент нямаме класиране. Кой е виновен?
- Сами сме си виновни. Не използвахме инерцията, тази невероятна лудост, която обзе нацията след световното в САЩ.
Винаги съм смятал, че в основата на всичко са клубовете. Спряха да работят с юношите, а след влизането ни в ЕС пък стана още по-лесно. Вместо за развиваш школа, отиваш и си вземаш готов играч от чужбина с европейски паспорт.
Спомняш си как имаше против, когато въведох премии за всички треньори, които са създали даден играч, който е продаден в чужбина. Но тази система работеше.
Сега се чудят какво да направят. Ето един начин да се накарат треньорите да работят и да изкарват играчи. Да търсят таланти. При тези заплати, които им се дават, дали няма да се стараят, ако знаят, че ще вземат нещо отгоре.
- Как виждаш да се оправят нещата в българския футбол?
- С диалог. С действия, които са в полза на всички. Малко трябва да намалим егото си. И на мен ми беше тежко, когато решиха да ме махнат след успеха над Франция. Но забравих. Всичко е в миналото. Докато то ни води, доникъде няма да стигнем.
Трябва поглед напред. Да не се дърпа чергата към този или онзи. Рецептата е проста. По друг начин няма да стане.
