Играта на Григор Димитров често е трудна за описване. Опит направи Ричард Озбърн за ATP Tour Insider.
Както и да звучи, Григор Димитров вече е на определена възраст. На 32 години той все още има да изиграе още много мачове. В същото време не е дебютант. Победата му над Хуан Пабло Варияс от Перу на турнира в Чънду не бе обикновена за Димитров. Тя бе под №400 в успешната кариера на българина. Последваха запомнящи се успехи срещу Холгер Руне в Пекин и Карлос Алкарас в Шанхай и Димитров вече има 17 победи срещу съперници от топ 5.
Тенисът има своите стереотипи. Роджър Федерер, с когото (коректно или не) Димитров толкова често е сравняван, винаги е бил човек с швейцарски характер, перфектен във всяко отношение, който танцува при излизането си на централния корт. Рафаел Надал е бикоборец, потънал в червено матадор с неразрушима воля за победа. Новак Джокович е чудото на този спорт, гъвкав боец, който продължава да събира и да атакува рекордите. Всичко това ме кара да се питам
как гледат на Димитров колегите му от тениса
Каква е неговата идентичност на и извън корта? Но когато го помолих да си направи самоанализ, той направо ме затапи: “Не знам. Нека да попитаме останалите. Много съм любопитен. Но това е много добър въпрос. Какво мислиш?”, бе отговорът му.
Започнах с нещо като “Елегантен, атлетичен...”
“Това е достатъчно”, каза той с усмивка.
Разбира се, ветеранът Димитров е нещо много повече. Той отдавна е сред най-харесваните характери в професионалната верига. Бившият №1 при юношите е любимец на феновете и на останалите в съблекалнята, а играта му понякога е предизвикателство за основните закони на физиката. Десет години и половина след дебюта си при професионалистите човекът, който стана №3 в света през 2017 г., в сезона, когато спечели две от най-големите титли в кариерата си (в Синсинати и финалите на АТП),
е щастлив просто да бъде себе си
Докато много от играчите, с които той се състезаваше, се ориентираха към живота извън тениса, той все още е фактор от топ 20, готов винаги да търси начини да подобри играта си.
- Намираме се в интересен момент за спорта. Федерер се отказа на 41 години, Джокович е все така силен на 36. В същото време имаме 20-годишни звезди като Карлос Алкарас. Може ли да се говори за разделение, имате ли чувството, че не принадлежите нито към една от тези категории?
- Ние сме от поколението между тези две. Колко от нас все още играят? Няма толкова много състезатели на 32, 33 години в момента, които да продължават. Има, но са малко. Но като част от това поколение аз мога да следя всяка промяна, така да се каже. Без съмнение Алкарас вдигна летвата много високо за всички 20-годишни. Колкото до мен, аз чакам да видя как нещата ще се развият в следващите 2-3 години. Мисля, че ще се изненадаме колко много промени ще настъпят.
- Изпитвате ли все още същата радост при удар по топката като при присъединяването ви към веригата през 2008 г.?
- Да, но определено има моменти, в които трябва да имаш различна нагласа. Трябва повече да внимаваш за тялото си. Да следиш какво ядеш, по колко часа на седмица тренираш. Когато си млад, можеш да си позволиш повече волности. Да пропуснеш хранене или да ядеш нещо вредно, да спиш по-малко. Въпреки това усещаш, че си млад. Сега със сигурност е различно. Но в момента все повече оценявам и харесвам сегашното положение на нещата.
Чувствам се все по-удобно
в собствената си кожа и с всичко, което правя - храня се, когато трябва, лягам си рано, приятно ми е да се събудя и да изпия чаша кафе като първа задача за сутринта, после в 6,30 ч да изляза на разходка. Просто така съм свикнал през годините в професионалната верига. Чувствам се по-добре с всяка изминала година и знам, че имам повече опит от много други играчи. Разбира се, сега има по-добри от мен, но с моя начин на живот си давам нови шансове.
- Чувствате си се уверен в себе си в момента? Тръгвате ли за турнир от “Големият шлем”, като си представяте как ще вдигнете купата след финала в неделя?
- В момента сме в такъв период в нашия спорт, когато много състезатели започнаха да играят изключително добре и да си вярват повече. Честно казано, няма разлика сред играчите между №50 и №100. Почти същото е и за тези от №50 до №20. Във втората десетка е различно, но ако нещата се развиват добре и имаш късмет при жребия, можеш да постигнеш много. Докато съм с ракета в ръката си, аз знам, че имам шансове. Вярвам, че все още има какво да подобрявам. Ако притежаваш това усещане и тялото се държи добре, всичко може да се случи. В последните години сме виждали луди неща и в крайна сметка
се питаш защо да не го направя и аз?
В нашия спорт е жизненоважно да останеш позитивно настроен и амбициран. Не сам печелил титла отдавна (2017 г.) и като си поставям цели, преценявам коя е възможна за постигане за момента. Добре е да мисля за титла от “Големият шлем”. Но тази мисъл сега е малко встрани, защото имам други приоритети. Искам да се върна в топ 10, да спечеля отново турнир и да започна да си вярвам още повече.
