Макето, който си отиде на 90, цели 17 сезона бе несменяемият ляв бек на "червено-черните"
Апостол Чачевски, който си отиде на достолепните 90 години, сякаш бе другото име за клубна вярност. Железният ляв бек остана неразделен със столичното "Локо" цели 17 сезона и сигурно щеше да има повече от онези 289 шампионатни мача за тима, ако операция на десния му крак през 1956 г. не го извади от състава за 2 години. Потомъкът на преселници от Вардарска Македония (оттам и прякорът му Макето) разказваше, че станал ляв защитник по случайност. Мечтаел да бъде централен нападател и като такъв играел при юношите. Контузия на негов съотборник обаче принудила треньора му да го върне на непривичния за него пост, където обаче паснал идеално. Чачевски бе несменяем титуляр в шампионската генерация на софийските "железничари" през сезон 1963/64 г. „Това поколение бе много силно – спомня си след години той. - В тима бяха Котков, Спиро Дебърски, Иван Димитров, Васил Методиев, вратаря Деянов, Цецо Милев, Пешо Василев, Драгомиров и Иван Коцев.
Нашият стил просто не
допадаше на грандовете
и те се страхуваха от нас”. От онези години остана архивна снимка, свидетелство за времето – Чачевски със знамето, връчвано тогава на първенците на България, предвожда триумфалната обиколка на локомотивци. И ако в историята на Локо Сф ярко светят две големи звезди – Никола Котков-Котето и Атанас Михайлов-Начко, личности като Макето допринасяха по неповторим начин за клубната идентичност и автентичност, която и днес отличава тима от „Надежда“ от останалите.
После на три пъти води като старши треньор родния си клуб, като през 1986 г. го изведе до финал за националната купа, с него през пролетта на 1980 г. червено-черните играха на четвъртфинал за Купата на УЕФА срещу германския "Щутгарт".
Накрая, в зората на демократичните промени у нас, от юни 1992 до май 1994 г. той бе президент на своя любим "Локомотив". Футболист, треньор, ръководител, при това в един и същи клуб, е кариера, с каквато малцина могат да се похвалят. Днес футболната жилка в рода му е продължена от внука му, тв коментатора от „Диема“ Диан Станчев.
Животът понякога обаче си прави странни шеги. На терена и извън него бе образец за спортсменство, отдаденост и дисциплина, а името му парадоксално бе замесено в един от
най-шумните скандали
в историята на футбола
ни с големи последици - не позволи на отбора му да дублира титлата в първенството пред 1964/65 г.. „Бяхме сигурни, че повторно ще бъдем шампиони, но по средата на сезона треньор на Левски стана Рудолф Витлачил. От най-отговорни места се прокарваше версията, че с това светило в занаята Левски трябва да е първи”, твърди Макето.
"Локомотив" Сф водеше убедително след първия дял, но допусна обрат заради скандален мач с "Черно море" във Варна, когато съдията тенденциозно изгони четирима играчи на гостите и прекрати срещата. После федерацията наложи както служебна загуба за столичани, така и сурови санкции на играчите в червено-черно заради групов протест. „В доклада си реферът писа, че съм го ритнал и скъсал връзката на обувката му. Дежурният делегат, без да се консултира с него, „документира”, че видял как съм ударил рефера с юмрук. Нито едната версия, нито другата бяха верни, но всичко бе нагласено предварително Левски да стане шампион”, убеден и до днес е Чачевски. Последва доживотно наказание за бранителя, който бе амнистиран месеци по-късно.
Чачевски бе живото потвърждение на поговорката, че
камъкът си тежи
на мястото,
но успя да направи име и в Кипър и Гърция, където дълги години тренираше местни елитни отбори. През 1972 г. пое великотърновския "Етър" и спаси виолетовите от изпадане, а през втория сезон начело на болярите те стигнаха до незабравими двубои с италианския колос Интер за Купата на УЕФА – 0:0 у дома и 0:2 на реванша в Милано.
Макето така и не сбъдна мечтата си да стигне до шампионски лаври и като наставник, като изпусна шанса за това на „Армията” през сезон 1983/84 г. За неговите тежки тренировки в ЦСКА още се носят легенди. Искаше от футболистите да бягат 200 метра под 22 секунди, караше звездите да прибавят към техническите и тактическите си умения и по-голяма физическа издържливост. „Червените открай време умеят да играят футбол на високо ниво. Ако това качество се подплати с по-голяма физическа мощ и игрова дисциплина, отборът може да отиде още по-далеч”, обясняваше тогава своето професионално кредо. Той обаче бе възприеман като „чуждо тяло” в армейския клуб, а желанията му да превърне полуфиналиста за КЕШ при Паро Никодимов в още по-силен тим се разминаха с действителността. Чачевски бе твърде строг в отношенията си със звездите на отбора, породиха се конфликти и само след 19 мача в първенството бе сменен от клубната легенда Манол Манолов.
ТОВА Е АПОСТОЛ ЧАЧЕВСКИ
Роден е на 29 март 1933 г. във Вардарска Македония. Починал на 1 август 2023 г.
Играе в "Локо" Сф (1951-1967). Има 289 мача и 20 гола в бившата А група. Шампион на България през 1963/64 г. и носител на Купата на Съветската армия през 1953 г. Двукратен носител на европейската железничарска купа – 1961 и 1963 г. Капитан на "Локо" Сф (1965-1967). За "Локо" Сф има 4 мача в турнира за Купата на европейските шампиони. С 4 мача за Б националния отбор (1955-1960).
Старши-треньор на "Локо" Сф (пролетта на 1977 г., пролетта на 1980 г., 1985-1988). Наставник на "Академик" Сф (1968) , "Етър" ВТ (1972-1974), ЦСКА (1983-1984), помощник-треньор в националния отбор (1974-1976) . Селекционер на юношеския национален отбор до 18 г. Има 14 мача като треньор на български отбори в евротурнирите – с "Етър", "Локо" Сф и ЦСКА. Треньор на кипърските "Алки" (1969-1970) и АЕЛ и в гръцките "Пансерайкос" Серес. "Арис", "Аполон", "Ираклис" Солун (1981-1983).
Президент на "Локо" Сф (16 юни 1992-29 юни 1994).
