Футболната легенда свири на пиано с прочутия саксофонист Петко Гобински-Мечо
Колко точно велик футболист е бил Георги Аспарухов-Гунди? За отговора на този въпрос може да се ползва сухата статистика с невероятните постижения на “синята” легенда, но в случая май е по-добре да се даде предимство на емоциите. Защото цифрите избледняват в прашните книги, но любовта към Гунди, изглежда, е неподвластна на времето. Обичат го и “сини”, и “червени”, и жълти, и “черно-бели”... Дори най-върлите му съперници на терена никога не изричат и една лоша дума срещу нападателя на „Левски“ и на националния отбор. Гунди е колкото велик футболист, толкова и уникален човек. Заслужава си за него да се говори днес, утре и докато го има българският футбол.
На 4 май отбелязахме
80 години от рождението
на футболната легенда и по случай юбилея на книжния пазар се появи допълнително издание на книгата “Гунди – какъвто не го познавате“ на издателство “Труд”. Предлагаме ви кратък откъс от нея: ...На фотосите се вижда как Гунди свири на пиано в компанията на Мечо Саксофониста. Случката се разиграва на лагер в Кюстендил, докато цялата страна живее и диша с тръпката на предстоящата голяма футболна битка срещу Италия през 1968 г. Историческите кадри са предоставени от сина на Петко Гобински - Кристиан.
“Снимките са направени в Кюстендил, на гърба на една от тях е написано: “Преди мача с Италия, 18 април 1968 г.”. По това време моят баща е популярен саксофонист, а явно и Гунди е имал талант за свирене на музикални инструменти. Как точно тате и Аспарухов са се сдушили и са станали приятели, ми е трудно да кажа. Но са били близки и често са попадали в една компания”, разказва Кристиан Гобински и продължава:
“Интересното е, че по-късно в моя живот отново се появи връзка със семейството на Гунди. Моята съпруга Марина е съученичка със сина на Аспарухов - Андрей.”
Снимките от семейния албум на фамилията Гобински са повече от любопитни. Лежерните ретро кадри разкриват едно от най-силните оръжия в арсенала на големите български спортисти - спокойствие и увереност преди решаващите сблъсъци. На всички снимки Гунди е ведър, няма и следа от напрежение.
Интересна история от лагер на националите в Кюстендил ни връща към топлите есенни дни на 1965 г. когато Гунди и компания се подготвят за двубой с един от най-силните отбори в света - този на Белгия. Залогът е огромен - участие на световното в Англия - 1966. В Кюстендил Аспарухов си намира тайно оръжие - витаминозни, събрали слънчеви лъчи, вкусни ябълки.
“Запознах се с Гунди през септември 1965 г. - започва историята си Ангел Жеравински, обикновен любител на футбола, сдобил се с шанса да се срещне със своя идол. - Националният отбор бе на лагер в Кюстендил. Живееха в базата на Хисарлъка над града. Запозна ни моят приятел Методи. Здрависахме се и заприказвахме за футбол, за предстоящия мач...
