С Ейджей Гинис сме приятели от много години, казва българският скиор завършил на подиума в слалома за Световната купа в американския курорт Палисейдс Тахо
- Алберт, на слалома за Световната купа в калифорнийския курорт Палисейдс Тахо във втория манш скочихте с 21 места напред в класирането. Карането Ви беше стабилно, уверено, ловко, виждаше се, че знаете какво правите във всяка секунда. Как усетихте терена? Колко трудно бе карането в този вятър и сняг? Каква тактика избрахте?
- На последните няколко старта все нещо се случваше и отпадах от състезанията рано-рано. Това не беше моето каране, всъщност дори не успявах да го покажа. Бях решен, че това не бива да продължава. В първият манш карах малко по-предпазливо. Наредих се на 25-та позиция с възможна разлика във времето от конкуренцията и това ми даде преимущество да стартирам с шести номер във втория манш. Моят треньор Ивайло Борисов щеше да реди трасето. Нямаше много видимост, но трасето бе изключително подходящо за моята техника.
- Два дни преди слалома говорих с Ейджей Гинис и той каза: „Днес тренирахме в Тахо с Алберт, той е много добър и техничен скиор. Всеки момент ще се завърне, защото знае как се води тази битка. Съперници сме, но му желая успех, защото сме и приятели.“
- С Ейджей сме приятели от много години и винаги сме се подкрепяли. Знам колко тежки лични битки проведе той, за да се завръща на пистата отново и отново. Мисля, че понякога приятелството е по-силно от съперничеството, защото след всяко приключило състезание предстои ново, а като приятели оставаме такива.
- Снегът валеше непрестанно, трупаше, бих казала, че в някои моменти камерата едвам ви следеше.
- За скиорите това е просто сняг. Теренът беше добър и знаех, че трябва да се възползвам и да направя супер спускане, което да ме изстреля напред в класирането. На второто спускане стартирах за „всичко или нищо“ и се радвам, че успях да го направя, че се получи по най-добрия начин от началото до края и това са видели зрителите.
- Съществува ли връзка между успеха и това твоят треньор да нареди трасето. Иво Борисов беше ли поставил капани?
- Трасето беше много технично, трудно и това нещо което харесвам, това ми дава поле да покажа способностите си. Не винаги се получава добре когато твоят треньор реди трасето, а и дори да го направи много просто, то ще е такова и за другите. Радвам се много, че постигнах успеха с такова тандемно усилие!
- Какво си казахте с Ейджей, докато чакахте решението на финала?
- Отидох да го утеша, защото знаех как се чувства и наистина в някои случаи не си на 100% сигурен, че си минал правилно през всички врати. ?Не ми стана приятно когато видях решението, че той е минал неправилно през една от вратите, но такъв е нашият спорт и на всеки може да се случи – това е истината. Напрежението беше огромно докато чакахме решението на съдиите, но после дойде и най-прекрасният и дългоочакван момент за мен, а именно подиум за световната купа.
- Кое беше по-тежко за емоциите – последните минути преди старта или очакването на решението на съдийската бригада?
- Залогът е на старта и по цялата дължина на трасето. Там се раздадох с всички сили, там дадох всичко, на което съм способен. И това се отплати в най-добро време на втория манш. А чакането на съдийското решение е напрежение за всички.
- Алберт, Вие ни върнахте на подиума на алпийските ски за първи път от 1984 година, а всички, които сте в първите 15, сте разлики от по няколко стотни. След всяко състезание виждаме, че олимпийският шампион може да не завърши, световният да отиде на опашката, а други претенденти да потънат. Научихте ли още нещо за това как се "изстискват" стотните?
- В нашият спорт никога не можеш да бъдеш сигурен в крайния резултат, няма значение дали си световен или олимпийски шампион. Борбата със стотните се решава когато рискуваш и не само си бърз, но и правилно преодолееш вратите и едва след финала осъзнаваш, че се е получило. Радвам се, че на този старт успехът беше наш!
