Виждах само летвата. Това е състезанието, на което успях напълно да се изключа. Когато скочих, летях. Исках да покажа, че моята България, че този малък Пловдив с толкова готини хора могат да са на върха на света.
Така великата Стефка Костадинова описа как се е чувствала в миговете, в които поставя световния си рекорд от 2,09 м в скока на височина. Тези година станаха 35 г. от недостижимото и до днес постижение на българката. Две лекоатлетки тази година скочиха 2,08, но златният 1 см на Стефка четвърто десетилетие не може да бъде преодолян от никоя друга.
Скочих го, защото имах силна конкуренция и защото вярвах, че жените, поставяли рекорди преди това, не са нещо повече от мен сподели шампионката в студиото на Би Ти Ви на Коледа.
"Можех да скоча 2,10!", обяви Стефка Костадинова.
Тя разказа, че на последната си олимпиада, с която успя да вземе и това злато - единственото, което липсва тогава в колекцията й, е имала потенциала да направи рекорда си още по-феноменален.
На първата си олимпиада отидох с амбицията да съм първа, но останах втора и тогава светът за мен се срина, плачех и не знаех какво да правя. На следваща през 1994 г. в Барселона бях 4-а, няма да разказвам с каква контузия. Все нещо не става и идва 96-а година - осъзнавах, че ако не сторя нещо, няма да съм олимпийска шампионка. И се получи, описа Стефка.
Но допълни: "Съжалявам, че се отпуснах, когато станах олимпийска шампионка с 2,05. Съжалявам, че това момиче от Гърция Ники Бакояни, която стана втора с 2,03, не скочи и тя 2,05, за да ме държи в кондиция, защото аз щях да отида директно на 2,10 и щях да го скоча!"
Бях в уникална форма, допълни Стефка.
Рекордът извън спорта е да си добър човек. Да си отзивчив, милостив, да не си лицемерен, да не мислиш лошо на другия, да си позитивен, каза още тя в коледното си интервю.
Тепърва животът ми започва - мога да имам много силни моменти, да се радвам на 5-6 златни олимпийски медала за България. Тепърва мога а целуна българка, която ще скочи 2,10, заяви шефката на БОК.
