Григор Димитров е поставен под №3 на Sofia Open и във втория кръг очаква победителя от мача между Иля Ивашка (Блрс) и Микаел Юмер (Шв). В първия състезателен ден на турнира шампионът от 2017 г. се срещна с журналисти.
- Как се чувствате след толкова време, след онзи момент, в който целунахте корта тук?
- Все едно не съм напускал. Чувствам се добре. Последните няколко дни търсех всяка една възможност да изляза да потренирам на централния корт.
- Кога за последно се върнахте към онези мигове – целуването на корта и 360-градусовото селфи с феновете?
- Това чувство никога не ме е напускало. Често, когато пътувам, имам възможност да гледам мои мачове и специални моменти, през които минавам. Тук бе един от най-специалните моменти. Така че това чувство никога не ме е напускало. Винаги имам една мисъл в себе си – не само за публиката и атмосферата, но и за България.
- Как се чувствате в момента? Отшумяха ли всички контузии?
- За момента съм добре. След US Open имах време да си почина, да направя някои генерални изследвания, да натрупам тренировки по-дълго, да се чувствам добре. Наистина след US Open не бях в кондиция не само да тренирам. Просто не се чувствах добре. Но исках да се чувствам максимално добре за тези седмици. Затова може би не отидох да играя в Мец, може би защото не бях готов. Целта ми беше да съм на 100%, идвайки в София. В момента се чувствам много добре, спокоен съм, при вас съм.
- Доволен ли сте от годината си? И мислите ли вече за нов треньор?
- Обмисляме за треньор. За момента решението беше взето. Няма да бързам да взимам някакво решение. Годината като цяло беше... е добре. Разбира се, очаквах малко повече от себе си в определени моменти, но наистина имаше малки контузии, неща, които не се получаваха. Това е спортът. Тенисът е спорт, който е целогодишен. Всяка една седмица имаме турнири. Може би някой път, когато изпуснеш седмици без тренировки или имаш проблеми със здравето, отнема малко повече време за наваксване.
- Бихте ли могли да включите за следващата година участие в решаващата среща на България с Нова Зеландия за изкачване в Световна група I за купа “Дейвис”?
- Надявах се да мога да отговоря на този въпрос. Но както казах, първото нещо е да намеря правилния човек до мен от треньорска гледна точка. И да направим правилната програма за другата година. Също така – виждам, че всеки един от играчите в отбора се справя много добре. Но не мога да потвърдя участие.
- В петък бе последният мач на Роджър Федерер. Кой е най-ценният съвет, който той ви е дал?
- Съвет… Преди да пусна снимка с него в Instagram, исках да напиша... Просто не знаех какво да напиша за него. Сутринта направих една чернова, не се получи, следобяд – още една. Не се получи. Трета, четвърта. Започнах да питам хора около мен. Не можех да намеря правилните думи. И се сетих, че той ми беше писал едно съобщение. Голямо съобщение след мача ми с Рафа в Австралия. Върнах се, влязох в съобщенията си. Още го имам това съобщение. Започнах да го чета. Оттам намерих думите. Нещо, което винаги ме е възхищавало в Роджър. Всички знаем играта му. Но...Неговата настройка винаги да има следващ удар, следваща точка. Това е нещото, което изплува, когато се замисля за Роджър. Да, ударите, играта, слайсовете, сервисът. Но самата му психическа настройка по време на мач, преди мач, след мач, загуби, победи, е нещото, което най-много ме възхищава.
- Всеки спортист във всеки спорт има момент, в който губи насладата от играта. Ако сте имали такива моменти, какво правите, за да си върнете насладата от играта?
- Може би е от настроението. Да, прав си, всеки има такива моменти. Всеки спортист минава понякога
през момент, в който искаш да се събудиш и да
не правиш нищо Примерно. Или да си починеш няколко дни. Балансът е най-важното нещо. Също така времето, годините, които прекарваш в тренировки, турнири, ставаш по-целенасочен. Понякога, когато загубиш, усещаш, че просто ти трябва малко време извън корта. Правиш неща, които искаш.
- Възнамерявате ли да се върнете в академията на Надал и имахте ли време да заредите батериите в Хасково?
- За съжаление, нямах време да се прибера. Не знам за академията. Често тренираме с Рафа. Той винаги ме подкрепя в тези ситуации, винаги ми е протягал ръка. Винаги съм добре дошъл там. Ако нагласим така програмата…Така че, защо не.
(Използвани са въпроси и от други медии.)
