Гьорче Петров дори е правителствен чиновник при Стамболийски
Съперникът на ЦСКА в Лигата на конференциите “Македония-Гьорче Петров” има за патрон човек, който е разстрелян и погребан в София, и то като държавен служител на правителството.
Георги Петров Николов е ликвидиран по заповед на един от ръководителите на ВМРО Тодор Александров на 28 юни 1921 г. Изпълнител е млад турчин, който дори не знае по кого стреля. Той е обесен малко след атентата.
Петров по това време оглавява бюрото за настаняване на бежанците. Назначен е от първото правителство на БЗНС на Александър Стамболийски. Всъщност задачата му е по някакъв начин да се саботират действията на ВМРО, която е възстановена наскоро и усложнява отношенията с кралското на сърби и хървати.
Официално ВМРО не поема отговорност за атентата. Убийството на Гьорче Петров усложнява отношенията между ВМРО и земеделското правителство и предизвиква сериозни разногласия в самото македонско движение. С убийството на Петров започва периодът на кървави борби за лидерство във ВМРО. Негов личен архивен фонд се съхранява в Държавна агенция “Архиви”, а гробът му е на Централните софийски гробища.
Роден е на 2 април 1865 година в село Варош, днес квартал на град Прилеп, тогава в Османската империя, в семейството на учителя Петре от Трояци.
Гьорче учи в Солунската българска мъжка гимназия. Поради неговите дописки, които публикува във вестник “Балкан”, където критикува управлението в гимназията, той е изключен от училище и заедно с няколко свои другари се отправя към Пловдив, за да продължи образованието си. През 1885 г. се включва в БТЦРК за борба за освобождение на Македония, начело със Захари Стоянов.
След Съединението става учител. Работи в Щип, в Скопското българско педагогическо училище, в Битолската българска прогимназия и в Солунската българска мъжка гимназия “Св. св. Кирил и Методий”. В Солун сред учениците му е известният писател
Симеон Радев.
След Сръбско-българската война от 1885 г. Петров вижда как Сърбия засилва пропагандата си. Стремейки да противодейства, той става събирач на географски и етнографски материали от Скопско и Битолско.
Събраните сведения за областта са предадени на Министерството на войната. През 1896 г. Гьорче Петров издава “Материали по изучаванието на Македония”, географско съчинение. Ползва се с голямо доверие от страна на Рачо Петров, военен министър, който предлага стипендия на Гьорче Петров да следва картография в Западна Европа, но той отказва. Двамата подпомагат развитието на Българските освободителни братства.
След основаването на Вътрешната македоно-одринска революционна организация през 1893 г. Петров се включва в нея. В Битоля се заема със списването на вестник “На оръжие”. През 1896 г. се присъединява към ЦК на ВМОРО и взема участие в състоялия се през същата година Солунски конгрес.
Гьорче Петров е и дългогодишен член на
Задграничното представителство на ВМОРО в София, където от 1898 до 1899 г. издава вестник “Бунтовник”.
През август 1898 г. посещава Цариград, където се среща с екзарх Йосиф I. След срещата отношенията между двете институции се нормализират и става обичайна практика ВМОРО да представя списъци на учители в началото на учебната година, които се приемат от Екзархията.
Задграничното представителство и Върховният комитет обаче започват да враждуват. Конфликтът се усложнява още повече през 1901 г., вследствие на което Петров се принуждава на два пъти да напусне София. През есента на 1902 г. той отново се завръща в столицата, за да вземе участие в разискванията по въпроса за предстоящото въстание. В петчасова реч Петров почти убеждава по-голямата част от събралите се революционери да приемат тактиката на “перманентно въстание” като най-подходяща за съществуващите условия. И разбира се, се включва в Илинденско-Преображенското въстание.
След погрома му по-голяма част от революционните дейци намират убежище отново в България. Малцина от водачите, между които е и Гьорче Петров, остават дълго време сред населението в Македония и се опитват да повдигнат духа му.
Междувременно настъпват разногласия по редица основни въпроси, вследствие на които се оформят две течения във ВМОРО - левица и десница. На общия Рилски конгрес, състоял се през октомври 1905 г., левите сили под ръководството на Яне Сандански се оказват по-организирани и налагат своите схващания в преработените нови документи (устав и правилник). За успеха им е несъмнена заслугата на Петров, който проявява отново добрите си ораторски качества. Така му е гласувано доверие и той е избран отново за задграничен представител. Враждебните отношения с дейците от десницата, както и възникналите разногласия между членовете на Задграничното представителство го отслабват. На общия Кюстендилски конгрес на ВМОРО през март 1908 г. десницата засилва позициите си, като избира ново ръководство и изключва от организацията представителите на левицата заради смъртните присъди над Иван Гарванов, Борис Сарафов и Михаил Даев.
До 1905 г. Гьорче участва в работата над почти всички програмни документи на ВМОРО и ВМОК - устава и правилника, заедно с Гоце Делчев, на правилника за четите с Димитър Венедиков, устава и правилниците на Тайната македоно-одринска революционна организация от 1902 г. (отново заедно с Гоце Делчев).
След Младотурската революция в Солун Петров издава заедно с Антон Страшимиров списание “Културно единство”, в което публикува материали с идеи как да се неутрализира ширещата се сръбска пропаганда в областта Поречие. По време на Балканската война Гьорче Петров е редови доброволец в нестроева рота на Пета одринска дружина на Македоно-одринското опълчение. По-късно е назначен за началник на културния отдел на местната българска управа в Сяр.
По време на Първата световна война Петров изпълнява длъжността председател на постоянната окръжна комисия в Битоля, а впоследствие е назначен за кмет на Драма.
В своя брошура нарича македонските бежанци в свободните български земи “цвят на българщината”. Но са останали в окупираните от Събрия и Гърция части от Македония.
