- Г-н Лафчис, скоро "Левски" ще играе с ПАОК за втори квалификационен кръг на Лигата на конференциите.
- Във футбола всичко е възможно. От една страна "Левски" има предимство, че почва по-рано първенството. Има изключителен треньор, който има опит в европейските турнири. ПАОК пък е по-опитен и финансово е по-добър отбор. Не мога да кажа кой ще има преимущество, но със сигурност ще е труден мач. Дано отборът играе така, както го направи миналия сезон. Попълненията, които взеха също са на добро ниво. Да се надяваме на успех.
- Вие сте човекът, който е бил най-дълго начело на "Левски", спасихте го и от фалит, защо се оттеглихте?
- Исках да го направя и съобщих на жена ми, че 2000-та се оттеглям. Оставих клуба с нула задължения, с ремонтирани бази, седалки, стадион и добър отбор. Но по това време се появиха мутрите, които действаха по различен начин от този, който на мен ми се нравеше. Затова си тръгнах. Сега също не е толкова лесно да се закрепи отбора. Но се дават знаци, че вече излизаме от дупката, след като всички смятаха, че няма връщане.
- Наско Сираков добре ли се справя като ръководител?
- Да, разбира се, но една птичка пролет не прави. Сам човек нищо не може да направи, всичко зависи от екипа. Положително е, че след като миналата година отборът спечели купата, започна да играе по различен начин. Успех е и връщането начело на отбора на Станимир Стоилов.
- Добре, а каква е според вас причината за лошото състояние на националния ни тим?
- Причината е абсолютно грешната политика, която се води от управляващите. Години наред е това. Докато другите отбори правят планове за развитие през годините, не седят на едно място. Ние пък все смятаме, че четвъртите в света от 1994 г. ще са си все там, заслужено. А светът си върви напред и не ни пита. Няма свежи хора, визионери, не се развиват детско юношеските клубове (ДЮШ). Повече от 10 години аз казвам едно и също нещо - никой нищо не прави да се полагат основите. Сега има наченки Георги Иванов се опитва да прави това с развитието на ДЮШ. Но ни трябват едни 15 години, за да дръпнем напред. А сега виждаме и в националния отбор играчи, които дори не могат да играят правилен футбол, не са научени. Това е дълъг процес, изисква търпение и ние не сме единствените с подобни проблеми. Ако погледнете държави като Швейцария, като Белгия, които направиха генерални промени, след като имаха доста време неуспех, нещата им се получиха. Аз често обичам да давам за пример Грузия, която скоро ни скъса мрежата. Преди повече от десет години присъствах на квалификационна срещу между Грузия и Гърция. Гърция спечели, но треньорът на грузинците тогава - Темури Кецбая ми каза: "Томас, нас не ни интересуват квалификации, ние работим и гледаме за след 8-10 години напред". И ето доказателството - направиха си добър отбор с прекрасна селекция, колектив. Иначе ние всичко си имаме, въпросът е как се изразходват парите, ето и базата ни е добра. Това е чудесно.
- Заявката на Димитър Бербатов да развие ДЮШ и да промени всичко в БФС, ако стане негов шеф, достатъчно сериозна ли ви се вижда?
- Те всички кандидати говорят за ДЮШ, за развитие, но нищо не правят. Не съм запознат с програмата на Бербатов, за да давам мнение. Все пак той има опит като футболист, но не и като ръководител. Не знам кой какво ще променя, но ние сме останали много години назад. Ако Бербатов спечели надпреварата, ще трябва да се въоръжи с голямо търпение, а екипът е най-важен. Защото президентът на БФС за мен не е най-високата позиция, функцията е само представителна. Най-важна е тази на генералния секретар, от него зависи всичко - как ще начертае развитието на футбола, какви концепции ще създаде, как ще ги развие. Това е човекът, който би трябвало да бъде основен фактор, който разбира от всичко, не само от футбол, но и от капитали, от финанси. Ето тук смятам, че може да се даде шанс и на хора като Георги Иванов - Гонзо да определя политиката на федарацията, мисля, че ще се справи с това. Има и друго. В момента имаме 650 треньори за ПРО лиценз, толкова много! Явно за пари е създадено, тъй като е скъпо да го вземеш. Не може един треньор да работи с 80 деца, той трябва да работи с не повече от 10-12 деца в група. Трябват основно деца, на които им се играе със сърце, без значение на колко са години.
- А вие бихте ли се кандидатирали за шеф на БФС?
- Не, нямам такова желание. Навремето един мой колега се кандидатира, а аз казах, че съм против президенти на "Левски" и ЦСКА да стават президенти на БФС, защото хората ги свързват, смятат, че ще има лобита. Смятам, че съм направил достатъчно за българския футбол, не трябва да се живее с мисълта, че сме вечни, пък макар и доказали се добри ръководители.
- През август навършвате 64 години. Минава ли ви мисълта да се пенсионирате?
- Ха-ха...Знаете ли, проблемът на голяма част от хората управници на тази държава е, че не се замислят, че ще дойде и тяхното време да взимат пенсия. И затова все накрая са пенсионерите, когато се говори за увеличение на парите. Но ето сега има някаква надежда, дават таван на пенсията 2 500 лева, това е добър вариант. Защото, което беше с тези 300 и 400 лева, едва ли някой възрастен може да преживява с тази сума, ако не му се помага от деца, внуци. Срамота е, защото тези хора са работили цял живот, за да получат някаква пенсия, с която да си карат старините.
- А вас притесняват ли ви високите цени?
- Разбира се, че ме притесняват. Вдигането на цените обаче е в цял свят, това е заради голямата инфлация и е трудно да се контролира този процес у нас. В Гърция например държавата подпомага многодетните семейства ими специални тарифи за тока, енергийни помощи, за възрастните хора също. В Белгия, на един приятел му се роди дете и като го питах кой ще им помага ми отговори: "Яслата е на 350 метра от нас, приемат 2-месечни деца, малко по-нататък е детската градина, а след нея и училището". Т.е. нямат нужда хората някой да им помага. Държавата прави тази функция. Ето един пример как ние да си решим демографския срив. Да задържим младите хора и с ниски лихви, има варианти, много са. Дори в Гърция, с която имаме сходен манталитет, сме различни като икономически характеристики, те мислят за хората.
- Добре, г-н Лафчис. Говорите като политик, далечна ли ви е тази идея?
- Не ми е безразлична политиката и винаги гласувам в България. Сегашната ситуация е доста сложна и със сигурност за страната е по-добре да има стабилно правителство от служебен кабинет. Но ако погледнем една Италия, тя 25 години беше все в правителствена криза, въпреки всичко тя бе една от петте най-силни икономики в Европа. Значи тези политически кризи не са пречка да се развиваме и да вървим напред.
- А кой е вашият най-голям успех?
- Ха-ха, най-големият ми успех са петте деца, които имам. Това е най-яркото ми постижение. Те са моят приоритет в живота и винаги е било така. Преди години с Вяра решихме, че тя ще прави кариерата, а аз ще гледам децата.
- Малко мъже казват, че децата са им приоритет в живота, обикновено е работата.
- Никога не съм мислил по друг начин. Аз имах повече време, докато тя беше в БНТ от сутрин до вечер и й беше трудно. Семейството за мен е най-важното в живота и то ме прави истински щастлив.
Визитка
Роден е на 6 август 1958 година в София. Футболната си кариера изкарва в "Левски", "Панатинайкос", ОФИ "Крит", "Сливен", "Черно море" и "Антверпен". Два пъти шампион на България с "Левски" и веднъж на Гърция с "Панатинайкос". Достига до 1/2-финал за КЕШ с "Панатинайкос". Президент на "Левски" в периода от 1991 до 1999 година, като отборът в този период печели 3 титли и докосва четвъртата. Миналата година Лафчис завърши петата си магистратура по египтология. Женен е за известната журналистка Вяра Анкова, бивш генерален директор на БНТ. Имат общо пет деца - три общи и две от предишни бракове. Четири от тях живеят в чужбина. Само Натали, която е на 10 г. живее с тях.
