Били Бингъм, най-успешният мениджър в историята на националния отбор на Северна Ирландия, почина на 90-годишна възраст днес.
Известен като един от най-големите тактици на своето време, Били Бингъм класира националите на Северна Ирландия на две поредни Световни първенства – през 1982-а и през 1986-а година. Освен това печели и Британското първенство през 1984-а година. Освен националния тим на Северна Ирландия, той тренира също така Евертън в английската Първа дивизия и представителния отбор на Гърция. Като футболист също играе на Световно първенство – през 1958-а година в Швеция, предаде БТА.
"Приемаме тази тъжна новина с огромна тъга. За Били Бингъм има специално място в историята на футбола в Северна Ирландия и като футболист, и като треньор. Той беше важна част от отбора на Питър Дохърти в Швеция през 1958-а, а през 1982-а и 1986-а като мениджър сам класира отбора на две първенства на планетата", се казва в изявление на ирландската футболна асоциация.
На Световното през 1982-а отборът се превърна в истинска сензация с някои резултати. Най-напред те победиха с 1:0 Испания във Валенсия с победен гол на Джери Армстронг, а след това елиминираха още в първата групова фаза Югославия. Тогава стават световно известни футболисти като Мартин О Нийл, Сами Макилрой, Крис Никъл, Норман Уайтсайд-Бебето.
Самият Армстронг в пост в социалните мрежи описа човека от Белфаст като "най-великият мениджър на Северна Ирландия" и изрази "сърдечни съболезнования" на семейството му.
Бингъм стартира кариерата си на футболист веднага след Втората световна война в Гленторан за заплата от 6 паунда на седмица. Баща му – работник в корабостроителницата, е против намерението му да играе футбол и след разправия младия Били заминава на проби в Съндърланд, където е одобрен. След това започва да се изявява като дясно крило, оставайки в Съндърланд осем години. За това време записва 227 мача и 47 гола и се мести в Лутън. Благодарение на решаващите му голове, Лутън стига до финала за Купата на Англия през 1959-а година, но губи от Нотингам Форест. Следа период в Порт Вейл, където чупи крак и на 33 години решава да сложи край на кариерата си. За да се отдаде на треньорската работа, където печели репутацията на човек, който постига много от нищото.
