- Г-жо Костадинова, в Пекин завършват едни от най-странните и нестандартни олимпийски игри в историята. Вие бяхте част от тях, как усетихте олимпийската атмосфера по време на вашето посещение?
- Първо да изтъкна, че домакините се бяха постарали да осигурят перфектна организация в доста трудна обстановка. Една от най-мощните държави на света за втори път приема игрите, а Пекин стана първият град, домакинствал и на лятна, и на зимна олимпиада. Опитът на местните хора от олимпиадата през 2008 г. явно е помогнал при организирането на сегашната, освен това част от нещата все повече се дигитализират и улесняват от технологиите, включително езиковите бариери. Мнозина нарекоха игрите “зелената олимпиада” като най-щадящата досега природата. Наред със състезанията и емоциите покрай тях зимните спортове откриха нови хоризонти, милиарди по цял свят се запознаха с възможностите на нови снежни региони в тази част на планетата. Чрез олимпиадата Китай стимулира изключително амбициозна социална програма да привлече над 300 милиона души към белите спортове, а това кореспондира с принципите и духа на олимпийските игри.
- Наистина ли противоепидемичните мерки бяха толкова ангажиращи и определящи ежедневието на всички по време на олимпиадата?
- Да, здравните мерки бяха много стриктни, но
това бе
единственият
възможен начин
да се състоят
олимпийските
игри
Домакините вече имаха примера на Япония с олимпиадата в Токио, а продължаващата пандемия наложи подобни стриктни ограничения. Всички, свързани с олимпиадата, бяха изолирани в “балон”, което донякъде отне чара на състезанията, но осигури възможността те да се състоят. Освен това за разлика от Токио миналото лято сега по трибуните имаше зрители, макар и само от Китай. Защото спортът без зрители е съвсем различен и някак ощетен. Наистина
не е приятно
всеки ден да те
тестват за
вируса, да ходиш
непрекъснато
с маска, особено
в снежна
обстановка,
да се храниш и тренираш изолирано, да спазваш драконовски изисквания и да си нонстоп сред медицински служители. Здравните мерки промениха визията на игрите, присъствието на спортистите бе редуцирано и съкратено, церемониите променени, а регламентите съобразени.
Най-важното обаче е налице - младежите от цял свят се събраха за своята поредна олимпийска среща. Макар и в необичайна обстановка, те излъчиха най-добрите сред най-добрите. С което в един много труден и деликатен за човечеството момент МОК и националните олимпийски комитет изпълниха своята мисия, възложена им преди близо 130 години от създателите на модерните олимпиади.
- Как оценявате българското представяне на олимпиадата в Пекин?
- Първо искам да поздравя отново Алберт Попов - най-добре представилия се българин на тази олимпиада. Невероятен талант, уникално добър скиор, добавил вече много класа. С 9-ото си място на олимпийския слалом той доказа, че е световна звезда в един от най-популярните и следени спортове. Виждаме каква увереност вече има Алберт, израстването е забележително, аз се възхищавам на неговото постоянство в резултатите. На 24 години бъдещето и успехите са пред него.
Радослав Янков също записа престижно представяне, особено след операцията, която обърка подготовката му. Заедно с Владимир Зографски те вече над 10 години са неизменно сред световния елит съответно в сноуборда и в ски скока. Генерално погледнато, след последния наш медал на Раданова в Торино през 2006 г., на четвърта поредна олимпиада
завършваме
с най-добро
класиране
в топ 10, но
извън отличията
Близо сме, но не и на подиума. Знам колко е трудно в зимните спортове да се състезаваме с държави гиганти в белите дисциплини, притежаващи много повече бази, ресурс и средства. Затова трябва да благодарим на тези наши момчета, които в неравни условия на подготовка са равни с най-добрите. Благодарност и за треньорите, хората от щабовете и за ръководството на ски федерацията, която е пример не само за израстване на състезателите, но и за въвеждане на спортния маркетинг у нас.
Може би е имало по-големи очакванията в биатлона, но съм убедена, че България ще си върне позициите, тъй като покрай опитния Владимир Илиев Милена Тодорова и младият Благой Тодев загатнаха за голям потенциал.
За всички наши олимпийци, дори класирането за игрите през трудното сито на квалификациите, е един значим успех. Четирима от тях - почти една трета, бяха дебютанти, под и около 20-годишна възраст. Нека не бъдем прекалено критични, знам, че след емоционалния взрив в Токио със сигурност сега
очакванията
са били немалки
Важното е веднага да се направят точните анализи, бързо да се установи къде и какво можем да подобрим с основна цел медали за следващите игри в Милано-Кортина 2026.
- Вярвате ли, че за четири години България може да подготви медалист за следващата олимпиада?
- Защо не. Аз съм непоправим оптимист. Помните какво се случи в Токио и как въпреки негативните подмятания на изпроводяк българите записаха невероятни успехи в японската столица. Преди това мнозина бяха зачеркнали българския спорт. Радо Янков обяви, че остава за още 4 години, вече с много опит и преодолял болката в кръста. Влади Зографски също ще може да разкрие още потенциал. А Алберт и Камен ще бъдат все по-бързи и класни, при тях израстването е с дни, а са едва на 24 години.
Дебютантите тийнейджъри днес след 4 години ще са много по-класни и вече с опита от докосването до игрите. Убедена съм, че в биатлона ще променят нещата, там притежават много резерви и ресурс, специалисти, изградили през годините водещи школи, федерацията има големи амбиции и там със сигурност няма да оставят нещата така.
- Сега непрекъснато се говори за държавна политика в спорта. Смятате ли, че това ще спомогне да имаме повече успехи и в зимните спортове?
- Нека сме наясно - ние сме малка държава, с неголям потенциал в спорта, но със силен дух и велики шампиони. Обаче само с ентусиазъм, себераздаване и амбиция невинаги се получава. На това отдавам тези пикове и спадове в представянето ни на олимпийски игри. За да има повече като Дафовска, Раданова, Никулчина, Лебанов, Попангелов и другите, за да са успехите ни трайни и стабилни, следва
да се инвестира
много повече
в спортната
инфраструктура
и в човешкия
капитал
Сега имаме присъствие в световния елит, без да имаме условия за подготовка, а това не е нормално, това е извън логиката. Нужна е по-мощна държавна подкрепа в спорта и по-специално в клубовете, повече средства за треньорите по места, откъдето започва всичко. Важно е също ски курортите Боровец, Банско, Пампорово и повече общини да се ангажират и приобщят към олимпийската ни мисия. Много ще помогне отварянето на Витоша за децата и спорта, крайно време е да се прекрати тази безпътица с богатството на София.
Необходими са повече програми с младите в зимни спортове, подобни на “Научи се да караш ски”, повече домакинства на световни и европейски купи и първенства, това е безценен опит, докосване до най-доброто в света за състезатели, организатори и зрители. Много важно е да използваме силния и естествен интерес на децата към зимните спортове, което има - освен чисто спортен, и много силен социален ефект.
- Игрите в Пекин бяха съпътствани от много геополитика, спорове и драми, които сякаш на моменти изместваха спортните събития на заден план...
- Олимпиадите са много примамливи за всеки, който търси глобална слава и иска чрез тях да постига целта си. Днес сякаш нещата зад кулисите се коментират и отразяват повече от ставащото по пистите и терените. Апетитите са огромни, но аз споделям мнението на президента на МОК Томас Бах, че
спортът не бива
да се политизира,
той е призван да обединява нациите, а не да ги разединява, което е и един от основните олимпийски принципи. Игрите в Пекин бяха първото глобално събитие, което се състоя по план след избухването на пандемията. Светът в момента преминава турбулентен етап от развитието си и точно олимпиадите със своите светли идеали и принципи носят увереност и надежда на цялото човечество в тези трудни времена.
Младите хора, обединени в своите различия, са призвани чрез срещите си в спорта да покажат, че заедно можем да преодолеем несгодите и да вървим към просперитет. Пекин 2022 показа това.
