- Павел, как оценяваш представянето си на олимпиадата в Пекин?
- Като цяло съм доволен, макар че си тръгвам със смесени чувства от олимпийския улей. Вярно е, че подобрих класирането си от предишните игри, но целта ми бе да бъда в топ 20, а не можах да я постигна. Въпреки това като цяло съм доволен и смятам, че това бе крачка напред за мен и моя треньор Иван Папукчиев.
- Не е ли свръхамбициозно българин да бъде в топ 20 на олимпиада, като всички знаем какви са условията и липсата на база за подготовка в България?
- Може би да изглежда свръхамбициозно, но за мен бе постижимо. Виждате, че разликата между мен и 20-ия не е чак толкова голяма. Продължавам да твърдя, че имах потенциал за топ 20.
- Като общо време приблизително 3 секунди те отделиха от влизане в топ 20 от участие в последния финален манш.
- Да, в шейните това не е малко, но за мен е важно, че непрекъснато намалявам разликата до най-добрите. Освен това вече усещам много по-голяма стабилност и увереност както преди, така и по време на самите спускания.
- Как си обясняваш това, при условие че в България нямаме улей и не можеш да водиш нормална подготовка?
- Така е, но натрупах много опит с международните участия. Вече имам спускания по почти всички улеи в световната купа и това ми помага да прогресирам. Много е важно. Помните, че преди години нашите представители бяха с много малък, почти никакъв опит и това правеше дори опасно участието ни в най-важните стартове. Сега при мен това вече не е проблем и надграждането дава резултат.
- На това ли отдаваш, че тук в Пекин записа рекорден за теб резултат като класиране? Ти подобри с близо 10 места позицията си в крайната подредба. В ПьонЧанг преди четири години бе 37-и, сега си 28-и.
- Да, това е нещото, което ма прави щастлив на тръгване от Пекин. Подобрих си класирането, но не мисля да спирам дотук.
- Къде са ти резервите според теб, какво следва да подобриш?
- Има редица неща за изпипване в детайлите. При засилването, воденето на шейната, разучаването и следването на най-добрата линия. Също и в психологически план. Спускането с шейни е много сложен спорт, комбинация от различни качества и учения. Събрани заедно и изпълнени, те водят към успеха.
- Как оценяваш самия улей тук на олимпиадата, условията за състезание?
- Температурите бяха много ниски, вечерите, когато по програма ни бяха спусканията, времето бе изключително студено, което беше предпоставка за допускане на повече грешки. Улеят е много по-труден от този в ПьонгЧанг и имаше участъци, където може ше да се допуснат много грешки, както се случи с мен и с десетки други състезатели. Но както се знае, за всички условията са еднакви.
- Как си обясняваш поредния парадокс в българския спорт: страна без улей да има участник на олимпиада в толкова трудна и опасна дисциплина, при това да влезе в топ 30? Дори до последно бяхме на косъм да сме с двама представители тук в Пекин и да участваме и при жените.
- Отдавам го на ентусиазма и огромното желание. Много е трудно за един състезател да държи ниво цял сезон не само за олимпиадата, но и за световни първенства и купи. Много е сложно, защото нормална подготовка може да се води само в чужбина. Това обаче не ни отказва, а допълнително ни амбицира.
- С твоя опит може би ти си човекът, който да каже как може България да има повече от един представител и още по-добро класиране на следващите олимпиади.
- Не знам дали изобщо искам да говоря по този въпрос. Всички знаем, че е много трудно да се построи такова съоръжение в България, но примерно повече естествени трасета биха помогнали и ще са малка, но крачка напред. Естествените трасета нямат нищо общо с изкуствените, но те ще въведат деца в спускането с шейни. Знаете колко популярни са шейните сред малчуганите и подобни трасета биха ги запалили не само за забавата, а и за спорта. Трябва да се тръгне отнякъде, ще е полезно във всеки курорт и всяка зимна зона да има подобни трасета, миниулеи от естествен сняг. Това хем ще радва децата, хем ще помогне сред тях да се появи някой, който ще представя България още по-успешно на следващите олимпиади.
