Безусловната подкрепа и пълна отдаденост на родителите към конния спорт, който е страст на техните деца, е в основата на успехите, които България започва все по-уверено да трупа в една от най-трудните спортни сфери.
Трудността не е само в естествените рискове, а в трайното обвързване с живо същество, чието добруване зависи изцяло от огромните ежедневни грижи, които полагат за него хората.
Един от най-сложните механизми за постигане на успешни състезателни изяви е именно в ездата.
Успешното начало винаги се полага от най-ранна възраст.
И докато от едната страна стоят талантливи и влюбени в емоцията и в животното деца, зад тях са родителите, които работят като луди, за да е сигурно, че всички разходи за животното ще бъдат покрити.
Единици са тези, за които финансовото бреме не е огромно изпитание. От другата страна стои предприятието, наречено конна база.
Там са собствениците, които във всеки момент съблюдават баланса на отношенията между четирикраките питомци, конегледачите, треньорите, най-младите ездачи и техните родители.
Конете са великолепни, големи, красиви, изящни животни с толкова крехък организъм, че грижата за тях е като за много голямо на ръст пеленаче.
Много често ветеринарят е много по-натоварен от редовно работещите лекари в Бърза помощ.
Когато кон сериозно се разболее, ветеринарят, собствениците на животното, конегледачи и дори треньори могат да прекарат неотлъчно до него и няколко денонощия, а миговете на почивка са върху стек слама, сложена в бокса.
Конят се превръща в пълноправен член на семейството и грижата за него не търпи компромиси. И докато в България ежегодно нараства броят на децата-собственици, цялата финансова тежест лежи на плещите на родителите.
По време на езда, конят на 14-годишна ездачка се подплашва, реагира бурно и момичето пада.
До нея веднага пристигат треньорите и други ездачи, а тя лежи на пясъка и плаче неудържимо.
С овладян глас треньорът пита: „Кажи, миличка, какво те боли? Къде се удари?“
Момичето за миг спира риданието и промълвява: „Той…той да ми направи такова нещо! Ами той е най-близкият ми човек!“
Искреният смях на събралите се възрастни не е най-добрата реакция, но само след минута „най-близкият човек“ е върнат при детето и докато с ръкав трие лицето и носа си, тя отново го възсяда. „Кажи, бе, що направи така!“ – тупва го по врата.
В подаряването на кон на дете няма мода, защото още преди това да се случи, както малкият човек, а още повече неговите родители са наясно, че се отнася до огромен, постоянен и неотменим труд.
Повечето възрастни използват страстта на хлапетата и като форма на изнудване: „Ако не изкарваш добри оценки, спирам те от езда!“ И това работи по-добре от всяка друга заплаха.
Трогателно и мило е когато минаваш покрай бокс в който детенце чисти краката на коня и отвътре се чува гореща молба: „Моля те, само ми стискай палци за контролното по математика, че мама каза, че ако не изкарам, няма да те яздя!“
И после се чува звучна целувка по топлия конски врат – вероятно и това помага на контролните.
Очаквайте поредицата на 24chasa.bg за най-перспективните млади състезатели по конен спорт у нас.
