Двама двукратни - Нораир Нурикян и Таню Киряков така и не бяха избрани
Анкетата за “Спортист на годината” отново направи интрига, след като Ивет Горанова изпревари само с 24 точки Стойка Кръстева. Всепризнати “специалисти” от социалните мрежи и дори бивши журналисти тръгнаха нагло да плюят по участниците в допитването.
Всъщност в историята е имало и по-фрапантни случаи, когато олимпийски шампиони не са попадали в тройката на гласуването. Вероятно това е доста по-тежко от сегашното положение. Което не изключва един куп случаи на корпоративен вот в някои допитвания.
Гласуването стартира през 1959 г. Година по-късно е олимпиадата в Рим. Там единственият ни шампион е борецът Димитър Добрев. Логично той печели пред гимнастика Велик Капсъзов и колегата си Крали Бимбалов. Бимбалов обаче е сребърен медалист от игрите, а Капсъзов - бронзов. Пред него има още двама сребърни - борците Неждет Залев и Станчо Иванов, които също е трябвало да бъдат обидени. А бронз имат още двама борци - Динко Петров и Еню Вълчев. И това е първият случай, когато медалите са с различна тежест.
Идват игрите в Токио през 1964 г. Трима олимпийски шампиони - Боян Радев, Еню Вълчев и Продан Гарджев. И тримата борци. Подредбата за спортист в края на годината е Радев, Гарджев и Вълчев. Чии медал е бил по-ценен?
През 1968 г. в Мексико Сити. Двама първенци - Боян Радев и Петър Киров. И двамата класици. И отново Радев е пред Киров. Трети в класацията е Еню Вълчев. Сребърен медалист. Но такива са Еню Тодоров и Осман Дуралиев, както и националите по футбол.
1972 г. е първата, в която олимпийски шампиони остават извън тройката. Тя е Йордан Биков (щанги), Йорданка Благоева (лека атлетика) и Георги Костадинов (бокс). Благоева всъщност е втора, но след игрите прави световен рекорд. И така среброто е пред титлите на щангистите Нораир Нурикян и Андон Николов, както и на борците Петър Киров и Георги Мърков. Киров става едва вторият ни двукратен шампион, но е извън тройката!
Идват и игрите в Монреал. Шампиони стават лекоатлетката Иванка Христова, щангистите Нораир Нурикян и Йордан Митков, борецът Хасан Исаев и двата екипажа в гребането Здравка Йорданова и Светла Оцетова и Сийка Келбечева и Стоянка Кубатова-Груйчева. В края на годината тройката за спортист е Христова, Нурикян и Йорданова/Оцетова. За останалите няма място.
Олимпиадата в Москва е една от най-успешните в историята на родния спорт. Цели осем олимпийски шампиони! Петър Лесов (бокс), Любомир Любенов (кану, 1000 м), Стоян Делчев (гимнастика, висилка), щангистите Янко Русев и Асен Златев, борците Георги Райков, Валентин Райчев и Исмаил Абилов. Но има само три места в челото на класацията и те са за спортист - за Любенов, Делчев и Русев. За първото място вероятно е натежал фактът, че на 500 метра Любенов взема и сребро.
1984 г. влиза в историята на родния спорт. На зимната олимпиада Иван Лебанов печели първия в историята медал от игрите. Изпреварен само от двама представители на СССР. Сензацията е световна. Но и
недостатъчна той да попадне дори и в тройката за спортист на годината. Първа става лекоатлетката Людмила Жечева-Андонова, със световен рекорд в скока на височина, втори е щангистът Наим Сюлейманов, потрошил всички постижения на игрите “Дружба” и тенисистката Мануела Малеева, първата, пробила в световния елит. И това става, след като не участваме на летните игри в Лос Анджелис заради бойкота на СССР.
Заради многото успехи на родния спорт от 1986 до 1989 година има две десетки - за мъже и жени. Но и те се оказват недостатъчни за олимпиадата в Сеул. Пети сме в класирането по медали с 35 отличия. И невероятните 10 олимпийски титли! Печелят ги атлетите Христо Марков и Йорданка Донкова, боксьорът Ивайло Маринов, каякарката Ваня Гешева, гимнастикът Любомир Герасков, плувкинята Таня Богомилова, щангистите Борислав Гидиков и Севдалин Маринов и борецът Атанас Комшев.
При жените тройката за спортист на годината е Богомилова, Гешева и Донкова. И трите шампионки. Само където Ваня Гешева има три медала от тези игри и до днес е единствената с пълен комплект отличия - злато, сребро и бронз, от една олимпиада.
При мъжете тройката е Христо Марков, Исмаил Мустафов и Атанас Комшев. За останалите няма място.
Положението през 1992 година след олимпиадата в Барселона е по-спокойно, ако не се брои нахлуването на Христо Стоичков на световната сцена. Но Камата остава трети след Николай Бухалов (двоен шампион на кану от олимпиадата) и щангиста Иван Иванов, другия ни златен медалист от игрите.
Специално споменаване трябва за анкетата през 1993 г., когато Емил Костадинов ни класира на световно по футбол с два гола на “Парк де Пренс”. Но спортист на годината е боксьорът Серафим Тодоров.
След олимпиадата в Атланта през 1996 г. отново се тегли чии златен медал е по-тежък. В крайна сметка се оказва този на примата на леката ни атлетика Стефка Костадинова, която изпреварва другите двама шампиони от игрите - бореца Валентин Йорданов и боксьора Даниел Петров. Две години по-късно Екатерина Дафовска печели безапелационно с първата ни титла от зимна олимпиада.
Така се стига до най-големия скандал в историята на анкетата
след олимпиадата в Сидни. Там златни медали печелят стрелците Таню Киряков и Мария Гроздева, щангистът Гълъбин Боевски, борецът Армен Назарян и атлетката Тереза Маринова. За останалите нямаше място. И организаторът на анкетата за спортист на годината Васил Божков нареди бойкот на собствената си организация. Защото спечели Тереза Маринова, следвана от Таню Киряков и Гълъбин Боевски. И половината десетка не дойде в резиденция “Бояна” и остави президента Георги Първанов сам. По това време Божков бе шеф на стрелбата и очаквал успех на Киряков, който стана двукратен шампион в Австралия.
Две години по-късно отново идва скандален момент. На зимната олимпиада в Солт Лейк Сити Евгения Раданова печели не един, а два медала. Биатлонистката Ирина Никулчина също взема бронз. Но в тройката ги няма и двете. Първа е гребкинята Румяна Нейкова, следвана от Армен Назарян и щангистът Георги Марков. Два медала в държава без една свястна пързалка си е истински подвиг, но явно недостатъчно за признание.
В Атина през 2004 г. шампиони стават Мария Гроздева и щангистът Милен Добрев. Милен обаче е трети във вота, изпреварен от гимнастика Йордан Йовчев, може би заради това, че Данчо стана шампион на публиката, съсечен от съдиите, за да се даде още един златен медал на домакините.
През 2008 година безапелационен победител разбира се Румяна Нейкова, донесла последния златен медал за България преди игрите в Токио.
На игрите в Лондон през 2012 година завършихме с два сребърни медала на Станка Златева и Милка Манева, както и един бронзов на Тервел Пулев. Първи в анкетата е професионалният боксьор Кубрат Пулев, тогава претендент за световната титла, следван от брат си и Станка. Милка нормално не бе в тройката, след като нейният медал дойде години по-късно. Тогава бяха декласирани три в нейната категория заради допинг.
И последно в Рио среброто на Мирела Демирева я направи №1, следвана от Елица Янкова, взела бронз в борбата. И това бяха единствените ни медалисти. Трети стана сноубордистът Радослав Янков, носител на световната купа.
За Стойка трябва да остане утешението, че влезе в списъка на велики български спортисти, които никога не са ставали №1
за годината. След тях са двама от двукратните ни олимпийски шампиони Нораир Нурикян и Таню Киряков, единствената бълкарка с пълен комплект медали от едни игри Ваня Гешева, едни от най-великите имена в бокса Исмаил Мустафов и Петър Лесов. Другите Андон Николов, Георги Мърков, Хасан Исаев, Йордан Митков, Сийка Келбечева и Стоянка Груйчева, Асен Златев, Георги Райков, Валентин Райчев, Исмаил Абилов, Любомир Герасков, Борислав Гидиков, Севдалин Маринов, Иван Иванов, Атанас Комшев, Милен Добрев и Армен Назарян. Което не ги прави по-малко велики. А има един куп други, които почти никой не си спомня. Но в крайна сметка става въпрос на избор. А не на претегляне на медали.
Но всичките тези истории показват, че може би регламентът на анкетата най-накрая трябва да се промени, за да даде шанс няколко да са №1. Когато заслужават.
