Резултатите от анкетата за спортист на годината са ясни. В спорта наистина има победители и победени, но в крайна сметка има и ситуации, в които може да се направи компромис.
Най-светлият пример бе на олимпиадата в Токио, когато в скока на височина двама завършиха наравно и отказаха да се надскачат. За да спечелят златните медали. Защото са постигнали равен резултат.
Ивет и Стойка също постигнаха равенство. Няма как да се определи кой медал е по-златен. Дори битките им са наравно. И двете грабнаха шанса си, който повече може да не ги споходи.
Нищо не пречеше да се въведе правило, че и двете могат да станат №1. В годината, в която България е раздирана от скандали. Просто спортът изпусна шанса си да покаже, че е доста по-силен и класен от политиката. Както е било винаги.
Защо едната от шампионките ни трябваше да си тръгне обидена? Всички забравиха урока от 2000 година, когато самият организатор на анкетата организира бойкот на това, което самият е организирал. И отново всичко се разцепи.
Крайно време е да се промени регламентът и когато е необходимо, да има повече от един спортист на годината. Има и такива години.
Защото в крайна сметка излиза, че вотът е решен от тези, които преди началото на олимпиадата в Токио изказваха тежки думи по отношение на поредната “туристическа” група, която изпращаме на игрите. След това бяха сред първите, които надуха фанфарите, когато златните жени на България ни върнаха на картата на световния спорт, и то по безспорен начин. И заради тях нямаме право ги делим.
