Сегашният се ражда след разформироването на “Левски” и ЦСКА през 1985 г.
Българският футболен съюз е съществувал два пъти. Един път - през далечната 1935 г., а след това е създаден отново половин век по-късно. И два пъти в историята си е обявяван за незаконен.
В началото на 1935 г. една от най-големите фигури в родния футбол - Павел Грозданов - Пальо, подема инициативата за отделянето на футбола в отделна структура от Българската национална спортна федерация (БНСФ). Идеята е възприета доста добре, защото искат да се следва примерът на развитите държави.
И на 16 май след полунощ в ресторант “Чаталджа” в София се учредява Български футболен съюз (БФС). В него се включват ОСК АС-23 (с делегат майор Борис Паров), “Славия” (Коста Ненов), ФК 13 (Георги Гечев), “Цар Борис III” (Гаврил Филипов), “Ботев” от София (Захари Попов), “Устрем” (Георги Стойчев), “Фортуна” (Херил Финци), “Лозенец” (Сечанов), “Хоментмен 13” (З. Халваджиян), “Сокол” (Завен Стаматов), “Хоментмен” (Чирязан) и “Бар Кохба” (И. Соломонов).
Само последните
три са от Пловдив
Председател на УС става майор Паров, подпредседатели Гаврил Филипов и капитан Гиков (“Ботев”, Пловдив), секретар Борис Дякович (ФК 13), международен секретар инж. Захари Попов (“Ботев”, София), футболен капитан Димитър Шопов (ФК 13) и член Никола Грозданов. В проверителния съвет са подполковник Пейо Старибратов (ОСК АС-23), В. Петров (“България”) и Михаил Михайлов (“Спортклуб”), а в съюзния съвет Димчо Николов (“Славия”), Борис Георгиев (“Шипка”) и Коста Ненов (“Славия”).
Битката но БФС с БНСФ е дълга и неравна. В крайна сметка през януари се свиква общо събрание, което прави диференциация на отделните спортове. И на 4 април министърът на народното просвещение Михаил Йовов издава заповед номер 183, с която обявява БФС за “несъществуваща организация”. Така приключва първият му живот.
Вторият започва след скандалния финал за купата ЦСКА - “Левски” на 19 юни 1985.
На следващия ден
ЦК на БКП се
занимава със
скандалите
на терена. Секретариатът излиза със следното решение:
- Да се разпуснат футболните клубове и футболните отбори на “Левски-Спартак” и ЦСКА;
- На досегашните ръководители да се забрани да заемат ръководни длъжности в спорта;
- Да се освободят старши треньорите на двата отбора и да им се отнемат треньорските права;
- Да се прекрати по-нататъшното съществуване на ведомствените футболни клубове към МНО, МВР, Главно управление на Строителните войски и Министерството на транспорта;
- Да не се присъжда футболната купа на НРБ за 1985 г.;
- Да се извадят от класирането на “А” РФГ за 1984/1985 г. “Левски-Спартак” и ЦСКА.
Веднага следва заседание на Централния съвет на Българския съюз за физическа култура и спорт и бюрото на Българската федерация по футбол, като се
изключват завинаги
Пламен Николов,
Борислав Михайлов,
Емил Велев и Емил
Спасов от “Левски”
и Христо Стоичков
от ЦСКА
За година са наказани Наско Сираков и Мирослав Байчев от “сините” и Васил Тинчев от “червените”. Костадин Янчев от ЦСКА се отървава само с 3 месеца.
Първенството приключва и на 25 юни се провежда учредителен конгрес на Българския футболен съюз в НДК. Присъства лично членът на Политбюро Георги Атанасов. Избран е централен съвет от 149 човека, но председател остава пловдивчанинът Иван Шпатов, който преди това води футболната федерация.
Следващият шеф на БФС е профсъюзният деец Андон Трайков. Негов заместник е Славчо Тепавичаров и той връща класирането за 1986 г. и титлата на “Левски” и купата на ЦСКА на 13 декември 1989 г., броени дни след 10 ноември.
Славчо Тепавичаров всъщност е първият, който участва в избори за президент. Въпреки че делегатите не са от клубовете, а повечето са номенклатура. На 20 февруари 1990 г. има 10 кандидатури: Тепавичаров, Андрей Кожухаров, Илия Патронев, Атанас Пържелов, Христо Младенов, Крум Василчев, Стефан Божков и Митко Червеняков.
За втория тур остават Тепавичаров, Ларгов, Божков и Василчев, като с 256 гласа печели Тепавичаров. 160 са за Ларгов, Божков е с 45 и Василчев с 16.
Тогава обаче стартират и комитети за демокрация във футбола. Пред офиса на “Кърнидградска” има протести и в крайна сметка Тепавичаров си тръгва.
Така на 19 януари Димитър Ларгов, легендата на “Славия”, поема временно БФС, за да стане постоянен на 26 юни 1991 г. Той получава 199 гласа, Атанас Пържелов - 101, доц. Симеон Стоянов - 66, и Илия Чалев - 17.
Слабият старт на националите в квалификациите за световното в САЩ през 1994 г. слага край на президентството на Ларгов и той подава оставка. Насрочен е извънреден конгрес на 29 юни 1993 г. В зала 2 на НДК президентът на ЦСКА
Валентин Михов
изненадващо
побеждава
бизнесмена
Николай Гигов
със 196:143
Управлението на Михов е едно от най-кратките и най-ярките в историята. Той класира отбора на Световното първенство през 1994 г. след епичния двубой на “Парк де Пренс”. Но обещава прекалено големи премии, за които няма средства. Следва вътрешен преврат и мястото му е заето от пловдивския банкер Христо Данов. Той е начало на тима в САЩ.
Данов обаче
губи единствения
конгрес, на който се
явява като кандидат Президент става Иван Славков, председател на Българския олимпийски комитет. Има съвсем кратка биография във футбола като негов ръководител в “Левски”.
Конгресът на 21 ноември 1995 г. ще се запомни и като битка между двете големи групировки по това време ВИС и СИК. Батето е кандидат на сикаджиите и надвива Данов във втория тур.
Един куп хора се изправиха срещу Славков на конгреси, само да загубят с разлика. Атакуван бе по политическа линия, от прокуратурата, но винаги излизаше победител.
По негово време бе и вторият опит да бъде обявен БФС за незаконен.
Преди европейското първенство в Англия през 1996 г. положителна проба за допинг даде националът Илия Груев.
Това бе поводът на шефа на държавния комитет за спорт Цвятко Барчовски
да отнеме
лиценза на съюза
Бурята обаче трая само няколко дни. ФИФА и УЕФА заплашиха България с изключване заради държавна намеса във футбола и лицензът бе върнат на момента.
Славков се
самосвали
Всъщност Батето се самосвали от БФС заради скандала, който избухна с участието му във филма на Би Би Си “Да купиш игрите”, който избухна преди олимпиадата в Атина. През 2005 г. бе изваден от МОК, загуби президентството на БОК от Стефка Костадинова и накрая на 21 октомври 2005 г. падна и във вота за БФС срещу Борислав Михайлов. Според някои заради факта, че за първи път не се използва интегрална бюлетина, а делегатите можеха да покажат точно за кого са гласували срещу определена сума пари.
