Благодаря на треньорите ми, че бяха до мен и ми помогнаха - направих това в Токио благодарение на тях. Дано издържа до Париж, ще се боря!
Какво е да изравня класирането на Мария Петрова на олимпийски игри отпреди 25 години? Стимул да го подобря!
Тя е усмихната и чаровна. И много повече талантлива. Любимка на българската публика. Тя е актуалната най-добра индивидуална гимнастичка на България Боряна Калейн.
Адриана Дунавска е единствената ни грация с олимпийски медал - печели сребро в Сеул през 1988 г., когато художествената гимнастика записва дебют на олимпийски игри. В Барселона през 1992-а и в Атланда през 1996-а Мария Петрова е на пето място в многобоя.
Преди 1988 г. спортът не е олимпийски, което попречва на голямата част от златните момичета на България да имат възможност да се борят за олимпийска титла.
В Токио през 2021 г. едно българско момиче стигна до битката за медалите. Боряна сбъдна детската си мечта да играе за България на олимпийски игри. Влезе във финал. Остана в подножието на медалите. Но не остана на едно място. Продължи напред. Защото годината чакане дали игрите в Токио ще ги има се оказва ужасно тежка за нея. Само Боряна си знае колко...
Но излиза от залата за гимнастика в японската столица, срещаме погледи и още преди да започнат въпросите, сълзите бликват...
- Боряна, сълзите ти говорят много, какво чувстваш, какво искаш да кажеш с тях?
- На мен самата в момента ми е много трудно да опиша емоциите си, просто съм изключително щастлива, че стигнах дотук. Че успях да издържа тази една допълнителна година, въпреки всички трудности, въпреки факта, че последните два месеца бяха ужасни за мен - адски трудни психически. Много съм щастлива, че се класирах за финала, че успях да си изиграя съчетанията. Даже не ме е яд, че допуснах грешка на топка, защото се хвърлих и дадох всичко от себе си... Наистина още не мога да намеря думи.
- Очевидно осъзнаваше, че без риск няма шанс да вземеш това, за което беше дошла. А всички знаем, че дойде за повече и вероятно в теб има и разочарование... Какъв урок взе от състезанието на олимпийските игри, за да си по-добра в бъдеще?
- Основното, на което се научих последните месеци, е, че трябва да си вярвам. Защото, ако си вярвам, мога да постигна целите си.
- Със сигурност у теб бушуват смесени чувства - щастието, че изпълни мечтата си да участваш на олимпийски игри и може би тъга, че не взе още по-мечтан медал. А шампионка в Токио стана Линой Ашрам, която ти изпревари на европейското първенство в България преди два месеца, печелейки сребро в многобоя във Варна... Вярваш ли си, че в Париж може на върха да си ти?
- Аз съм много щастлива за Линой, защото тя е много сърдечно момиче. Изключително много се радвам за нея, искам да я поздравя и нея, и целия й екип. Поздравявам всички мои конкурентки за доброто представяне, защото форматът е много тежък. Много емоционално състезание, чакахме пет години за него и напрежението беше огромно. Дано сме живи и здрави всички, пък за Париж ще видим.
- От 25 години България нямаше подобно класиране, от великата Мария Петрова, която е пета в Барселона през 1992 г. и в Атланта през 1996 г...
- Да, от 1996 година е последното пето място за България в индивидуалното, последното ни най-добро класиране от олимпийски игри...
- Как се чувстваш да си с постижение като на Мария Петрова?
- Чувствам го като стимул да го подобря.
- Ходила ли си на Айфеловата кула?
- Ходила съм, да.
- А смяташ ли да занесеш там един олимпийски медал след три години?
- Надявам се да съм жива и здрава, да не губя увереността в себе си, пък каквото стане до Париж. Аз ще се боря.
- Колко силна е мотивацията ти след тези олимпийски игри, какво се върти в главата ти сега?
- Честно казано, след всичко това, което се случи от началото на годината до момента, съм страшно изморена и нямам търпение да си почина малко. Но имам желание да продължа на този етап, надявам се също да съм и здрава, защото една контузия е много непридвидимо нещо, може да ме спре по средата на най-важното състезание. Така че нека всички да сме живи и здрави.
- Най-тежките два месеца ли бяха за теб като гимнастичка тези преди игрите в Токио?
- Най-тежкият ми период започна още миналата година, когато започна карантината. Онези месеци бяха най-тежки. След това даже имаше период, в който мислех да се откажа. Бях категорична, че не искам да тренирам, не искам да си го причинявам. В крайна сметка благодаря на моите треньори, че бяха до мен през този перид, че през последните две седмици отново бяха до мен и ми помогнаха в тези ужасно трудни моменти. Аз успях да направя това в Токио благодарение на тях.
- Какво те караше да искаш да се откажеш? Със сигурност е нещо мъчително, може би и периодът на пандемията е оказал влияние, но какво влияеше най-силно?
- Цялото напрежение, отговорността, която имаме, че трябва винаги да носим медали. Бях останала с тази мисъл, че ако не донеса медал, аз съм провал. И се чувствах наистина много зле. Радвам се, че минах през това и вече всичко е наред.
- На олимпийските игри натрупа безценен опит, с какво ще ти помогне?
- Като всяко едно състезание ме изгражда като човек, прави ме по-силна и по-лесно да преодолявам трудностите. Надявам се наистина да успея да издържа до Париж.
