Стойка Кръстева осигури втори медал за България от олимпийските игри в Токио! Българката победи Юан Чан (Китай) и се класира за полуфинал в категария до 51 кг. от олимпийския турнир по бокс. Така тя си гарантира минимум бронзов медал, но продължава битката за златото! В полуфинала на 4 август Кръстева ще боксира срещу представителката на домакините от Япония Цукими Намики.
- Стойка, пътят към златото продължава, но вече се вижда щастие в очите ти и усмивка на лицето ти, тъй като вече спечели олимпийски медал за България. Какво значи това за теб?
- Този медал е много жадуван - от мен лично, от треньори, от ръководството, от всички. Защото това е и първият олимпийски медал в женския бокс. Надявам се това да е добър пример за подрастващите, за бъдещите състезатели - да се раздават максимално. Този медал е плод на 21 години труд, лишения и какви ли не други перипетии, за да стигнем до този момент. Но разковничето е много, много работа. Екипна работа.
- Началото на битката за медал с китайката изглеждаше много тактическо - каква беше стратегията ти за успех?
- Скръндза съм, нищо не казвам. (Смее се.) Тук треньорът може да каже, аз просто изпълнявам наставленията, които са ми дадени преди мача и по време на мача.
- Очевидно бяхте разучили добре съперничката от Китай...
- Да ви кажа честно, треньорът ми не спи, денонощно следи, опитва се да намери информация. Ако се налага, някой снима и му праща, за да може да изгради тактиката за следващия двубой. В това отношение, а и в много други съм страшно благодарна на треньора си, защото за мен остава малко по-лесната част - просто да изпълня нещата, които са зададени. С китайката не се бяхме срещали досега. Със съперничката ми от Япония на полуфинала също не сме се срещали, но по-голямата работа отново ще свърши треньорът ми Борислав Георгиев, а аз просто ще изпълнявам неговите указания. Във времето сме си доказвали, че този екип сработва и нещата, които ми казва, са правилни. И ако аз успея да ги приложа на ринга, се поздравяваме с успех.
- Със сигурност всички българи са с теб в надеждите медалът ти да е от възможно по-благороден метал, но ако в мига, в който си подсигури олимпийско отличие, ти е минало едно име на човек, на когото би го посветила, кое е то?
- В интерес на истината, още тръгвайки от България, си мислехме, че искаме да вземем медал, да с еслучат нещата. Много ясно, че с колкото може по-добър цвят. Но не искахме да се ангажираме с никакви предварителни уговорки и обещания, защото това много тежи чисто психически. Затова не искам и в момента да казвам конкретен човек, на когото го посвещавам. Бих казала, че медалът е добър пример за младите - да не се отказват и да се трудят, за да могат да сбъдват мечтите си. За мен това е сбъдната мечта.
- След предишната победа каза, че имаш енергия за още един мач на олимпийските игри, сега можеш ли да кажеш, че имаш енергия за още едни олимпийски игри?
- Нека да приключи тук и после ще си говорим на тази тема. Стъпка по стъпка и мач по мач. Така гледам аз.
