- Откриването събуди патриотични чувства у мен - гледах знамето и осъзнавах какво е да си част от тази делегация, да представяш България на олимпийски игри
- Направих си снимки с Александър Зверев, Монфис и Свитолина, какти и с Ли Шивен - много искам да мога да играя като нея
Полина Трифонова донесе първата българска победа на олимпийските игри в Токио. В годината, в която е родена, България за последно има участник в олимпийския турнир по тенис на маса. В Япония 29-годишното българско момиче от Кубрат постигна първи български олимпийски успех в тениса на маса от 33 години. 4 години преди Поли да се роди, тенисът на маса дебютира на олимпийски игре - в Сеул през 1988-а, а Даниела Гергелчева влиза в топ 16.
В Токио през 2021 г. Полина Трифонова надви Сара Анфу (Камерун) с 4:1 гейма в предварителния кръг, а в първия кръг на сингъл при жените в олимпийския турнир по тенис на маса среща друга Сара - Де Нуте от Люксембург.
Преди това обаче вече записа историческо постижение. И даде специално интервю за "24 часа".
- Полина, какво е усещането след първата победа за България в олимпийски турнир по тенис на маса след 29 години?
- Радвам се. Вълнувах се доста преди първия ми мач на олимпийски игри. Доволна съм, че успях да спечеля срещата със Сара Анфу, въпреки че не показах сто процента от възможностите си. Мисля, че играх някъде на 50 процента от потенциала си, но това беше достатъчно за предварителния кръг. Доволна съм, че в крайна сметка всичко беше в моя полза, но ми се иска да играя по-добре. Надявам се в предстоящата ми втора среща да стане така - ще дам всичко от себе си.
- България има представители още при дебюта на тениса на маса на олимпийски игри - в Сеул през 1988 г., а на игрите в Барселона през 1992 г. беше второто ни и последно участие досега. Как се почувства, носейки първи български успех след 33 години след липса на класиране от 29 години?
- Усещането е такова, че все едно имаше 30-годишна дупка и аз успях да я прескоча. Сега тенисът на маса ще стане олимпийски спорт за нашия олимпийски комитет. Надявам се да получим по-добро финансиране, за да може да ходим на повече състезания и да печелим рейтинг. Това е много важно. В момента аз съм с много нисък рейтинг, понеже не ходя на състезания. По тази причина жребият ми не е от оптималните, тъй като съм ниско в ранглистата. Затова се надявам да има финансиране, да ходя на състезания, да трупам точки... И на олимпийските игри в Париж някой от българските състезатели по тенис на маса отново да са част от най-големия спортен форум. Не казвам, че трябва пак да бъда аз. След като сега аз успях да прескоча тази дупка, надявам се да се продължи напред и да няма повече такава голяма дупка. В деня преди старта на участието ми на олимпийските игри си мислех колко хубаво би било аз да направя първата стъпка, а пък после другите да ме подкрепят.
- След влизането на Даниела Гергелчева в топ 16 през 1988 г., когато на игрите е и Мариано Луков, и след участието на Гергелчева в Барселона дойде въпросната бездна. Вярваш ли, че има кой да продължи сега?
- Разбира се, че вярвам. Всичко е в нашите ръце. Това е спорт. Когато излизаш да играеш, както ти се вълнуваш, така и съперникът ти се вълнува. Работата е в главата. Всички ходим на тренировки, всички можем да правим различните елементи, но накрая само един печели. Но всичко е възможно. Особено ако си вярваш, ако тренираш, работиш и искаш.
- Казвайки "работата е в главата", в първия ти мач на олимпийски игри имаше много важен психологически момент - след 10:5 за теб в петия гейм се стигна до 10:10 и вместо лесно 4:1 беше близо до 3:2 и продължаване на срещата. Какво ти мина през главата?
- Толкова много неща ми минаха през главата, че няма да мога да ги кажа всички. Най-напред стана така, че погледнах към таблото и видях, че съм спечелила 11:8, 11:6, 11:5. И като беше 10:5 си помислих, че трябва да бъде така - 8, 6, 5, 5. И нещо се случи. Нещо сякаш се изключи. Сякаш започнах да очаквам, че тя ще сгреши, вместо да искам аз да си спечеля разиграването, както правех до този момент. После тя имаше и малко късмет - направи ми мрежичка... Това, разбира се, е само една точка от пет. Но после просто така се ядосах, че не мога да завърша мача, че като стана 10:10, си помислих - сега ако не спечеля, не знам какво ще се случи.
- Първата Сара беше победена, предстои втора. Какво очакваш от двубоя се срещу Сара де Нуте от Люксембург?
- Очаквам, че тя ще бъде много нахъсана. Тя също работеше страшно много за тези олимпийски игри, стигно до тях и също е тук. Играх с нея в Португалия на нашата квалификация - европейската. И се надявам резултатът да бъде същият както тогава. Но мислейки си, че вторият ми мач е само 9 часа след първия, просто искам нещо от себе си - да играя тениса, който мога.
- Какви емоции изпита на олимпийския стадион в Токио по време на откриването на игрите и дефилето с българския флаг? Със сигурност е запомнящо се изживяване, но с една огромна липса - феновете...
- Да, емоцията беше голяма. Аз не знам как е с присъствие на фенове, досега не бях участвала на олимпийски игри, но усещам, че японците искаха да направят всичко възможно по-добре за нас, въпреки липсата на феновете по трибуните. Докато излизахме на стадиона, бяха подредени доста хора, вървяхме сред тях - те ни махаха, поздравяваха ни, снимаха се, опитваха се да направят поне малко от малко усещането като за празник. Това лично за мен беше много приятно. Но някакси за мен това кръгче, когато ходихме по стадиона, мина много бързо. Доста чакахме и изведнъж - хоп-хоп и излязохме. Но много се радвам, че бях на церемонията по откриването - видяха ме моите приятели, моите родители. Най-важното за мен е, че бях част от такова събитие на най-големия спортен форум. У мен се събудиха патриотични чувства, като гледах знамето и осъзнавах какво е да си част от тази делегация, да представяш България на олимпийски игри. Много ми хареса.
- Какво е усещането в олимпийското село?
- Там също е много хубаво. На мен ми харесва, защото сме събрани спортисти от цял свят, има особена атмосфера, правим си снимки за спомен с много големи спортисти, в моя случай - с тенисисти. Атмосферата е много дружелюбна. Явно сега, когато всички са взели квоти и са тук, на олимпийските игри, са много по-отпуснати. Селото е много голямо, разхождаме се - всичко е хубаво. А като отидеш в залата по тенис на маса, все едно си на обикновено състезание. Ако не обръщаш внимание, че навсякъде около теб пише Токио 2020, все едно си на "Про" тур. Но атмосферата навсякъде другаде - тя е много различна.
- С кого от тенисистите се снима?
- Направих си снимки с Александър Зверев, с Гаел Монфис, с Елина Свитолина. Те също са изклчително отзивчиви. Усещането на олимпийските игри е за дружелюбност. Наистина е много приятно.
- Имаше ли и друг спортист, когото може да си възприемала дори за идол, или пък просто да си искала да срещнеш, и сега да си видяла подобна възможност в Токио?
- Да. С китайката Лю Шивен се оказахме една до друга в съблекалнята и аз я помолих да си направим снимка, защото тя играе уникален тенис и много би ми се искала и аз да мого да играя така, но... (Смее се.) А на тези години, за съжаление, вече няма как да стане, но... Гледаш, учиш се от най-големите. Разбира се, че ще взимаш пример от най-добрите и ще ти се иска и ти да си като тях. И се опитваш. Няма лошо да опитваш.
