Усмивки отвън и тъга отвътре. Красота и болезнена тишина. Така започнаха 29-ите летни олимпийски. С лъчезарни японски фенове в района на олимпийския стадион в Токио - хора, които знаеш, че ти се усмихват, дори и да те гледат с маска. Хора, протягащи ръка между загражденията за задължителна дистанция. Приветстващи. Искащи да са част от олимпийската емоция... Покланящи се, изпращащи послания на минаващите покрай тях малцина щастливци, получили разрешение да бъдат част от официалната церемония по откриването на игрите в ролята си на официални лица... Щастливи отвън, но със сигурност тъжни отвътре. Защото остават отвън.
Така и на най-щастливите - имащи достъп до игрите заради работата си, вървящи своя път към церемонията, им става тъжно отвътре. Защото вътре - на ултрамодерния и изключително красив Олимпийски стадион в Токио ги очаква болезнената тишина от трибуните. Спортното бижу, построено за 1,4 милиарда долара, и открито в края на 2019 г. е без най-ценната си съставака - публиката. Възможност за 80 000 усмихнати зрители. Реалност - шоу пред само около 950 официални лица и най-многобройна публика от работещи журналисти, преминали през куп документални процедури и редица тестове в последните седмици и дни, за да имат шанс да бъдат част от игрите. Тъжна реалност - десетки хиляди празни места на стадиона, милиони по света, имащи желание да бъдат на тези места тук и сега. Но нямащи възможност. И много жители на над 126-милионна Япония, които също искаха да усетят от първо лице олимпийския дух - па макар и през маска. И въпреки страха.
А само малцина успяха да бъдат близо, но и много далеч - в района на олимпийския стадион, за да помахат на преминаващите с официален превоз атлети и да протегнат ръка към журналистите, а чрез тях - и към света.
Живеещите в близост до олимпийския стадион бяха украсили блоковете и апартаментите си със знаци за Токио 2020. Но ще гледат предино през прозорците си как игрите преминават покрай тях.
