Теодор Пешлейски, който живее в Канада, издаде свой роман.
Той е по-известен като китарист. Завършил е бакалавърската степен по музика и преди да го приемат в Университета на Монт Реал, вече има повече от 10 г. опит със свиренето на китара, освен че е завършил колеж по музика специалност джаз импровизации, което в провинция Квебек е задължително преди университета. Преподава музика в местни училища, а по време на пандемията и по домовете. След бакалавърската степен се пренасочва към сферата на градоустройството, в момента там кара магистратура.
Теодор заминава с родителите си в Канада деветгодишен. Вече 16 години живее там. Сега е на 25 години. Учил е в училище „Пенчо Славейков“ в София. При съприкосновението си с преподавателя по китара Мирев обиква музиката, а от общуването му със своята баба Лучия Кривобарска, учител по литература в България, се раждат интересът и влечението към книгите и поетичното слово.
Теодор, който като много българи, попаднали в чужбина, търси да постигне голямата мечта на емигранта. Изведнъж изненадва със своя първа книга -“фентъзи“. Издава я в Париж на френски език - „Краят на общността на кръга“, в издателство „Синята лилия“. Предлага на света едно интересно четиво как четирима приятели от Монт Реал се събират около скулптура, разкриваща непрекъснатия кръговрат на живота, там споделят духовните си стремежи, а съдбите им се подреждат по различен начин. Критиката е ласкава към българското момче, а то готви и втора част - „Белият град“.
Теодор мечтае да стане писател, но „за начало бих искал да практикувам професията,за която уча в момента - урбанизъм, с надеждата един ден да създам своя собствена консултантска фирма или пък да заема висок пост в някоя общинска администрация“, споделя нашенецът.
В България майката на Теодор е анастезиолог, а баща му зъболекар, но сега в Канада имат други професии. Много неща вдъхновяват Теодор да учи, включително и родителите му.
Дали се чувства космополит? „Понякога изпитвам желание да пътувам, но много често предпочитам да си прекарвам времето в града, в който живея и съм силно привързан. От тази гледна точка не се чувствам космополит, а неразделна част от местата, които обичам, казва той като иска отново да види парк „Монтанензиум“ в Монтана.
А защо избира нашумелия жанр „фентъзи“?
"Защото позволява на автора да създаде по свой вкус всяка част от света , в който героите еволюират без реалността да представлява лимит за творчеството"., смята Теодор Пешлейски.
