Прекрасно високо дърво, обагрено не само със зелени листа, но и с жълтеникави цветове, чиято форма наподобява тази на лалетата. Такава красива гледка не се вижда нито всеки ден, нито навсякъде. Дървото лале обаче е едно от над 4500-те растения, които растат в Ботаническата градина на Българската академия на науките (БАН) в София.
То обикновено цъфти от май до края на юни, но ако пролетта е топла, прекрасните му цветове може да се появят и през април. “Казват му още лировото дърво заради формата на листата. Името дърво лале идва заради цветовете, които са куповидни, жълто-зелени и красиви”, обяснява биологът Диана Венкова.
Лировото дърво става част от богата колекция растения на Ботаническата градина на БАН към средата на 90-те години на XX в. Тогава все още е толкова рядко, че го няма в търговската мрежа в страната.
“Един колега, който беше научен работник, в онези години отиде да живее в Америка. За Нова година се върна в България с един пакет семена от лировото дърво”, разказва Пенко Пенков, ландшафтен архитект на Ботаническата градина на БАН, който отговаря за азиатските колекции.
Сдобивайки се с тях, Пенков ги накисва във вода. “Оставих ги навън, за да помръзнат. Такава по принцип е технологията. Някои семена се нуждаят от това”, обяснява той.
Посажда ги в плитка саксийка. В това време не спира да общува по имейл с колегата си, който му ги е донесъл, но вече се е върнал в Америка. “Минава някакво време и гледам между бурените са се появили и други семенца. Оплевих ги и много се зарадвах”, допълва Пенков. Дори писал на колегата си, че растението е потръгнало. Имало около 30-40 стръкчета.
Пенков казва на своята колежка Евдокия, която днес е пенсионерка: “Доче, това е много ценно, гледай нищо да не му се случи. Пази го като очите си”.
Един ден обаче, отивайки на работа, вижда, че пръстта от саксийката със семената на лировото дърво сякаш е изрината и пръските от нея все още се виждат, размазани по стената. “Ядосах се. Обаче си казах: “Чакай сега, по-кротко”. Влизам в стаята и питам: “Доче, какво става, нали се разбрахме да ги пазим. Какво се случи?”. “Помислих, че ти си го правил, нали имаш навика да ровиш из саксийките”, отвърнала колежката му.
Отиват да видят колко големи са щетите. Понеже растенията все още били мънички, се начупили без шанс да бъдат спасени. За радост от 40 стръкчета намерили 4 живи, за които се грижели като за малки бебета и които след това посадили. Дървото лале, което може да видите на входа на Ботаническата градина на БАН, е именно едно от оцелелите.
Накрая се оказало, че нито Пенков, нито Евдокия са виновни за инцидента. Лировото дърво било изринато от кучета.
Докато е още мъничко, то не цъфти. Първите му красиви цветове се появяват едва преди няколко години. Дървото не е капризно, така че почти всеки може да го отгледа в градината си. Трябва да знаете, че предпочита слънчевите места и вирее най-добре на аерирана, влажна и хумусна почва.
Поливането му е малко по-специфично. Първата година от засаждането му трябва да се грижите редовно да има вода, за да може по-добре да се вкорени в почвата. След това поливките се разреждат, като се взема предвид колко горещо е лятото.
Лировото дърво е северноамерикански вид растение от семейството на магнолията, което без проблем расте на нашите географски ширини, като студът през зимата не му пречи.
Обикновено на височина достига до 45-50 м, като има широка и правилна корона. Кората му е набраздена в сиво-кафяв цвят. Плодът му наподобява шишарка.
Ако видите дървото лале и през есента, няма да съжалявате, защото окраската му в този сезон, която е жълто-оранжева, е изключително красива.
Около него в Ботаническата градина на БАН има много растения, които също заслужава да се видят. Сред тях са все още малки магнолии, плачеща вишна и извисяваща се високо метасеквои. “Това е уникално древно растение, открито първо в изкопаемо състояние на остров Хокайдо и по-късно през 1941 г. в Китай (Хубей) откриват живи около 800 дървета, от които събират семена. Засяват ги и от тях поникват млади дървета. Пренесени са в различни държави. У нас първите метасеквои са донесени през 1953 г.”, обяснява Венкова.
Красивите растения в градината може да видите всеки ден от вторник до събота от 10,00 до 16,00 ч.
Още за богатата колекция от цветя, дървета и храсти в Ботаническата градина на БАН четете в следващ съботен брой на “24 часа”
