Празникът е за 105-годишнината на Националния военноисторически музей
На 3 и 4 юли Националният военноисторически музей (НВИМ) ще отбележи 105 години от създаването си.
С вход свободен за външната и постоянната хронологична експозиция Музеят ще работи от 18 до 23 ч. на 3 юли и от 10 до 17 ч. на 4 юли.
Празничният маратон започва със специална програма на 3 юли вечерта, когато се отбелязва и европейската инициатива Нощ на музеите.
За настроението на всички, решили да отбележат празника на Музея, ще се погрижат Представителните духови оркестри на Сухопътните войски и Националната гвардейска част. В късните часове на деня тъмнината ще бъде разпръсната от уникално огнено шоу на клуб „Дивинитас“.
Всички любители на българското кино ще имат възможност да гледат четири български филма от 20-те и 40-те години на миналия век, представени от Българската национална филмотека в тазгодишния Сезон на класическия филм, организиран от Асоциацията на Европейските синематеки.
Прожекциите ще бъдат съпроводени с музика на живо, изпълнена от Бояна Зарева – цигулка, и Ясен Обретенов – пиано.
3 юли
18 – 23 ч.: Вход свободен за външната и постоянната хронологична експозиция;
19 ч.: Концерт на Представителния духов оркестър на Сухопътни войски;
21 ч.: Концерт на Представителния духов оркестър на Националната гвардейска част;
21.40 ч.: Огнено шоу с Дивинитас;
22 ч.: Кино под звездите с Българска национална филмотека;
4 юли
10 – 17 ч.: Вход свободен за външната и постоянната хронологична експозиция.
Къде - София, ул.„Черковна“ № 92
Историята
Как започва всичко?
Идеята за създаване на военноисторически музей започва да се прокрадва още през 1910 г., когато се отбелязват 25 години от Сръбско-българската война. Четвъртвековният юбилей от първата война в новата ни история, в която войската блестящо защитава делото на Съединението и на практика за първи път реализира функцията си да брани суверенитета на държавата от външни врагове, повдига въпроса за изграждането на общ военен музей. Шест години по-късно, в разгара на Първата световна война, през месец март 1916 г. министърът на войната ген.-майор Калин Найденов разпорежда да започне целенасочено събиране на военни предмети от фронта.
Няколко месеца по-късно, през юни същата година по време на инспекция в района на моравската инспекционна област ген.-лейтенант Православ Тенев намира в казармите на 51-ви пехотен полк запазени полкови трофеи. Установява се, че в някои полкове има предмети, свързани с историята им, които при преместването им обикновено се губят или повреждат.
Оформя се мнението, че по време на войната има възможност да се съберат много реликви, които в противен случай биха били изгубени за историята. Така се стига до решението министърът на войната да назначи комисия от четирима висши офицери и двама представители на Министерството на финансите. Нейната задача е да уреди всички въпроси, свързани със събирането и транспортирането на премети с военен профил от фронта.
В тази обстановка ген. Православ Тенев изготвя доклад до Главнокомандващия Действащата армия за създаване на военноисторически музей. На 4 юли 1916 г. генерал-майор Никола Жеков издава Заповед № 391 и поставя фактическо начало на Общия народен военен музей.
Първата експозиция на Главния Военен музей е открита едва на 12 май 1937 г. на ул. Московска № 15, в сграда, отдадена му под наем от Софийското офицерско събрание. През 1950 – 1951 г. Музеят е преместен на бул. “Ген. Скобелев № 23”, където през 1952 г. открива нова експозиция.
През 1956 г. филиал на музея става Военноморският музей в гр. Варна. Същата година започва работа първото реставрационно ателие.
След спогодба между правителствата на България и Унгария, през 1967 г. колективът на Военния музей създава единствения в чужбина Музей на Първа българска армия.
През 1968 г., с постановление на Министерския съвет музеят получава статут на национална институция и променя името си – Национален военноисторически музей. Негови филиали стават Военноморският музей и Парк-музеят на бойната дружба Владислав Варненчик в гр. Варна. През юни 2005 г. Музеят на авиацията в Крумово става филиал на Националния военноисторически музей.
От 1999 – 2001 г. се осъществява подготовка и поетапно пренасяне на културни ценности – едрогабаритна техника, в новия район на НВИМ на ул. „Черковна“ 92. В последствие се преместват фондовете и се подготвя новата постоянна експозиция на музея, която е открита официално на 5 май 2005 г.
Повече от век по-късно Националният военноисторически музей (НВИМ) в много отношения е един от най-впечатляващите музеи в България. Разположен в сърцето на София, в паркова среда от над 40 дка той привлича както с уникалните експонати, които притежава, така и с възможността за спокойна разходка във външната експозиция на Музея, която се оказва атрактивна не само за любителите на история, но и за семействата, чиито деца се впечатляват от бойните машини и могат да тичат на воля.
Днес НВИМ е единственият музей в България, който представя три експозиции – външна, хронологична и колекционна. Влизайки в хронологичната експозиция човек се потапя в друго време. Неговата историческа разходка започва още от Античността и Средновековието по българските земи и стига чак до наши дни. НВИМ е истинска съкровищница на националната и в немалка степен европейска, дори световна военна история.
Тук могат да се видят едни от малкото съхранени вещи на най-емблематичните представители на националноосвободителното движение, реликви от войните, вещи на българските монарси, на изтъкнати военачалници и обикновени войници, картини на майсторите на четката, запечатали военни и мирни моменти от историята ни. Ала Музеят не пази само оръжия, униформи и знамена. Част от експонатите му са представяни много рядко пред публика и заради стойността си се съхраняват в трезорите на Българската народна банка. Малцина биха предположили, че някои от тях – уникални бижута, яйца на Фаберже и други произведения на ювелирното изкуство – може да са притежание на военен музей.
Колекционните зали, в които са представени най-старите и най-богати сбирки на Музея – оръжие, отличия и униформи, са истинска съкровищница. Те са своеобразен пътеводител през времето за хората със специфични интереси и изкушените от историята, а много от образците в тях не могат да се видят на друго място в България.
Над 270 танкове, самолети, оръдия и други образци на бойната техника могат да бъдат разгледани във външната експозиция.
Полева артилерия от Руско-турската война, различни системи оръдия, запазените единствено в Музея ракетни комплекси „СКЪД“, „ФРОГ“ и „СС-23“, бойните самолети „МиГ 21 БИС“, „МиГ 21 УМ“, „МиГ 23 МЛ“, „СУ-22 М4“, учебно-тренировъчен самолет L-29 „Делфин“, многоцелеви изтребител „Торнадо“, вертолети, торпеден апарат, корабни зенитни артилерийски установки, морско оръдие „Шнайдер“ и много други са само част от впечатляващите военни машини, които могат да бъдат видяни тук.
През последните години Националният военноисторически музей печели редица престижни награди за своите изложби, а през месец юни тази година получи приза „Музей на годината“ за 2020 г. на Сдружение „Български музеи“.
