Хищниците атакуват големи костури и малки уклейки, набучени на куките
Сомове от 10 до 15 кг са юнският хит на яз. “Цонево”. Рибите се активизираха заради всекидневния дъжд, понякога и бури, и разярени атакуват живите рибки, заложени на въдиците.
Най-много са около брега срещу почивната база “Дебелец”, където бреговете са девствени и дъното - чакълесто. То държи доста едри уклеи, които са любима плячка на сомовете и бялата риба. Затова тук се хващат и сулки по 5 кг, като те се търсят най-вече на тролинг.
По принцип на “Цонево” големите сомове се въртят около огромната стена на язовира. Всяко лято в района на ресторанта се разполагат палатки на най-големите майстори на кльонка в България. Кльонкът е нещо като бумеранга на рибарите по форма. С него се удря по водата и се създават вибрации, които вбесяват агресивните сомове и ги карат да атакуват каквото им падне пред очите.
Когато обаче рибарят е по-скромен и няма лодка, той също има шанс да улови сом. Става въпрос за риболов предимно по долните течения на българските реки, където не влизаме с лодка и сонар да си проверим мястото и съответно не ползваме кльонк.
Сомовете се крият под паднали дървета, широки или тесни места, на плитко или на дълбоко, тихи места или места с повече дребна риба.
“Изкуството на риболов на сом граничи с наука, която комбинира в себе си много тънкости. Сомът е мързелива риба. Да накараш мързеливата риба да извърши някаква дейност, е цяло чудо.
Риболовът на кльонк дава най-добри резултати за ловенето на сом. Когато е с лодка и сонар, трябва да се познават и параметрите на водоема, трябва да се знаят и леговищата на рибата, трябва да се познават видовете стръв, специфични за самия водоем или река. Има различни техники и прийоми, които се използват”, казват опитните.
Сомовете могат да се ловят и по куриозни начини. Във вира край Джулюница местните хвърлят във водата стари гуми, в които сомовете обичат да се крият, и просто ги изваждат на сушата.
Сомът е най-голямата сладководна риба. Дължината му достига до 5 метра, а теглото - до 300 кг. Има легенди за сомове над тези размери.
Главата му е вертикално сплескана и огромна, преминава в цилиндричното меко тяло без люспи. Цветът е според местообитанието - най-често гърбът е сиво-черен, сиво-зеленикав или тъмен. Коремът е светъл. Няма добро зрение, но има отличен слух, обоняние и осезание заради огромните мустаци.
Зъбите на сома са ситни и разположени по цялата челюст. Той е активен в топлите месеци, прекарва зимата, заровен на дъното. Сомът е една от най-всеядните твари - яде риби, жаби, птици, миди, раци, насекоми, червеи, пиявици.
У нас се срещат европейски сом гигант и американски канален сом, който се отличава с мастна перка между гръбния и опашния плавник и рядко надхвърля 2 кг. Независимо че се храни предимно през нощта, на някои места яде и през деня. На Дуранкулак сомовете са активни около обед дори и в най-горещите летни месеци.
Рецепта: Тази риба е деликатес, който може да се готви по много начини
Сомът може да е пържен, паниран, задушен, печен, направен върху въглени, ако е мазен, или сготвен на супа.
За избора на приготвянето е важно с какъв сом разполагаме.
Сомчетата с тегло до 2 кг се препоръчват само пържени. За това трябва олио, бяло брашно - което може да се смеси едно към едно с царевично, сол, черен пипер и девесил.
Добре е сомът да се изкисне със сол и вода около 4 часа. След това месото се натрива с подправките и се пържи.
Голям проблем е, когато сомът има дъх на тиня. Особено важи това за американските канални сомчета, които се продават живи в аквариуми. Те почти не могат да се обезмирисят, дори да стоят с часове в разтвор от вода и оцет.
Филе от по-голям сом може да се задуши със зеленчуци, като се покрие с фолио и след това се сервира с чеснов сос.
Препоръчително е чаша бяло вино или бира.
Изненада: лефери излизат на тролинг край Варна
Неочаквани пролетни лефери се ловят край Варна. Миналата седмица форумите гръмнаха, че морето ври от този хищник на юг от Емине, а от два дни и край Златни пясъци.
Обикновено леферите се показват с жестокия си нрав в края на август и вилнеят до края на ноември, преди да отпътуват към Босфора.
По това време на годината не са много активни, въпреки че по принцип се движат с пасажите от сафрид, с който се хранят.
Опитите за улов от брега на есенен такъм с филе от сафрид и светеща плувка обаче са скромни. Известният варненски рибар Тодор Тодоров хвана само 2 лефера по този начин преди дни.
Масовата поява на лефери прогони сафрида навътре в морето и успехите в неговия улов намаляха силно.
