Във Варна ловят малките им, докато хвърлят такъми за попчета
Свикнали сме да говорим с любов за черноморската акула. Тази риба метър и половина, този кьопек, както турците го наричат, е единствено ядлив за българите. Другите черноморски нации като че ли се отвращават от него, само руснаците споменават нещо за вкусните акулски коремчета.
Черноморската акула идва до брега и перките ѝ се показват над водата, когато ражда потомството си. Една есен току-що появилите се акулчета бяха хващани на кея във Варна, докато въдичарите хвърляха такъми за попчета на мида. Иначе на 40 км навътре в морето корабите за лов на този хищник стоят на котва по една седмица. Те използват парчета от океанска скумрия и големи куки, нанизани на парагад.
През годините се появиха различни сведения в медии за наличието и на други видове акули в нашето море. Става дума за онези, които се смятат за много опасни. Пример е бялата акула, която според споделено от рибари в социалните мрежи преди 6 г. е срещана около Емине и Маслен нос. Рибарите подкрепяха твърденията си с факта, че през този сезон е имало малко карагьоз, а явно той е основната храна на върховните хищници, защото и двата вида риби са студенолюбиви.
Пред сайт морските вълци допълват, че акулите можело да станат нормална гледка за нас, понеже от година на година температурата се повишавала в Черно море, а това би разширило географията на естествената среда за хищника. Другият мотив бил в завишеното замърсяване на Средиземно море през последните години и изчерпаният рибен запас там. Рибарите твърдят, че белите чудовища бързо се адаптирали към високи нива на сероводород, каквито има в Черно море.
Назад в годините у нас бе уловена акула таласъм и на нея се приписва безследното изчезване на украински рибари. На въпроса може ли черноморските делфини да се справят с врага, отговорът на ихтиолозите е уклончив. “Нашите делфини са дребни, за разлика от братята си в океана, и могат да станат жертва на големите акули.”
В Черно море има петниста котешка акула и 6-метрова акула морска лисица, която обаче е много рядка. Двете и акулата чук могат да влязат от Босфора.
Бяла акула бе снимана миналата година от руски аквалангист около плажа на руския град Анапа, на другия край на Черно море. В руски научен материал сочат, че у нас и по турските брегове има цял букет от опасни акули.
Ако Турция прокопае новия канал за Мраморно море, то със сигурност след пасажите с риби ще се появят и нови видове акули. Най-зловещата от тях е синята акула, за която се смята, че се крие в дълбините на Адриатическо море. Появата на тази твар на гръцки или турски плаж предизвиква истински ужас.
Рецепта: Уха по царски от глава на акула с обгорено дърво
Уха е названието на легендарната руска супа за изтрезняване. Тя може успешно да бъде направена от глава на акула. Главата от акула има прекалено много бяло месо и може да се яде цяла седмица. Важното в оригиналната руска рецепта е да се сложи обгорена дървена пръчка в края на варенето на супата.
Необходими продукти:
1 глава от акула, 2 глави лук, 100 г пащърнак, 100 г целина, черен пипер, пресен копър, дафинови листа, девесил, бахар, сол, 3 картофа, моркови, 1 супена лъжица ориз, половин чаена лъжица шафран
Начин на приготвяне:
Главата се измива, вари се до кипване и след това водата се изхвърля. Наливат се 2-3 литра студена вода и започва варенето на главата за 1 час на слаб огън. 10 минути преди края на варенето се пуска обгорялата дървена пръчка. Добавят се подправките и зеленчуците. Като се сварят зеленчуците, бульонът се прецежда. Очистеното от главата бяло месо се изважда, обезкостява се и обратно се слага в бульона да поври за 10 минути.
В някои от рецептите за уха се слага и 50 г водка. Чорбата се сервира с резенчета лимон.
Показаха сянката на митичния Карадагски змей
Българските рибари са щастливци, защото си нямат змей. За разлика от тях кримските от 350 г. пр.н.е. често се срещат с 30-метрово чудовище с глава на дракон и крака, което скача над вълните и гризе делфините като гризини.
Праисторическото създание живее в дълбоки подводни пещери под склоновете на вулканичната планина Карадаг, Черната планина. Тя се намира на югоизточния бряг на Крим. И е чудно как при почти успоредното разположение на Тюленово в скалите му не се е завъдил такъв звяр.
Руски изследовател показа за последно преди няколко години как сянката на змея се плъзва на метър под водата, за да догони малко корабче.
Може би с надеждата, че пред него по традиция плуват делфини. Трупове на тези бозайници често са изхвърляни на брега на Карадаг.