Усещат предстоящи вулканични изригвания, земетресения и приближаващ се огън
Едно от най-важните сетива за котките е обонянието. При тях то е 14 пъти по-силно, отколкото при хората, но значително по-лошо, отколкото при кучетата.
Котката има 60-70 милиона обонятелни клетки, докато при кучетата техният брой може да варира от 80 до 220 милиона. Обонянието на котките им помага при избора на храна, намирането на партньор, защитата от враговете, навигацията в околната среда, включително намирането на собствена територия. По този начин
светът на котката става
свят на миризмите
Като се има предвид това, вероятно сте забелязали как някои котки изведнъж започват да се държат много странно. Вашият домашен любимец рязко се сковава на място, отваря устата си и вдишва въздух, свива устните си и сбръчква кожата на главата си в подигравателна гримаса. Това се случва с всички котки и със сигурност ще се случи и с вашата. Като се държат по толкова странен начин, те използват така наречения орган на Якобсон - тайната на доброто обоняние на котките.
Какво представлява органът на Якобсон?
Кръстен на датския анатом Лудвиг Якобсон, той е обособила се в процеса на еволюцията част от обонятелната област на носа, открита през 1811 г. Намира се в ниша зад предните зъби, така че когато котката го използва, смешно повдига горната си устна и отваря устата си, за да разграничи поточно миризмата.
Острото обоняние на котките им служи вярно както сред природата, така и у дома.
Котешкият нос прави разлика между миризмата
на стопаните си и тази на непознати,
така че тя винаги ви намира сред гостите.
Също така котките като хората имат свои любими аромати. Всички минерални миризми като тази на вар се считат за особено привлекателни за тях. И сред растителните аромати има такива, които са им любими - на коча билка, валериана, аспержи, мента, карамфил и мимоза. Миризмите от животински произход, особено обичани от котките, са на месо, черен дроб и карантия. Ето защо храната на вашия домашен любимец трябва да мирише вкусно. Между другото постоянният месен вкус, присъщ на мокрите храни, е една от причините те да са по-привлекателни за котките от домашната храна.
Ако пък обонянието на котката е отслабнало, например от студа, тогава тя може да откаже дори любимото си лакомство. Миризмите освен това са важен елемент от котешката комуникация, откъдето идва и навикът да се маркира територия. Носът на котката е изграден по такъв начин, че моментално да усети неприятна миризма, за която вие дори и не подозирате.
Ролята на органа на Якобсон обаче все още не е напълно ясна. Има три основни хипотези. Първата предполага, че органът на Якобсон служи за възприемане на феромони и други социални миризми.
Според втората с този орган се възприема миризмата на храна, постъпваща в устната кухина, сякаш допълва информацията, получена от обонятелния орган. Привържениците на тази хипотеза смятат, че котките имат така нареченото обоняние в устата.
Привържениците на третата хипотеза наричат този орган шесто чувство - специален инстинкт при котките, който им позволява да
прогнозират катастрофални
събития и катаклизми
(вулканични изригвания, земетресения, приближаващ се огън и други) чрез анализ на въздушните течения, които отразяват незначителни промени в химичния състав на въздуха.
Коя от тези теории е вярна? Най-вероятно ще научим за това от по-нататъшни изследвания. Дотогава котките ще имат още една причина да бъдат наречени мистериозни.
От останалите котешки сетива зрението например издава, че те са родени за ловци. Котките не различават много добре цветовете, но прецизно преценяват разстоянието, улавят минималната промяна в яркостта и са в състояние да различават микродвижения. Друго предимство е способността на котката да вижда на тъмно. Котешката зеница бързо се приспособява към светлината, като е кръгла и разширена при здрач. На умерена светлина - удължена и тясна, а ако е много ярко, зеницата се превръща във вертикална цепка.
Съществува израз “да виждаш като котка”, тоест в абсолютен мрак. От научна гледна точка обаче това не е вярно - котката се нуждае от 6 пъти по-малко светлина от човека, поради което е измислена тази метафора.
Какви цветове вижда котката?
Цветът не играе решаваща роля за котката, тъй като тя различава най-добре само два - синьо и зелено (и комбинации въз основа на тях). Ето защо не е необходимо да мислите твърде дълго за цвета на играчката или леглото є, когато ги избирате в магазина.
Как чуват котките?
Слуховият обхват на
котката е три пъти
по-широк от човешкия
По тази причина вашият домашен любимец ще може по-добре да определи източника на звука, отколкото вас, защото може да върти ушите си в различни посоки независимо едно от друго. Твърди се също, че котката има добре развито ухо за музика и може да усети разлика в тона. Следователно домашната котка е напълно способна да разпознае името си наред с други думи. Вероятно тя реагира точно на вашия тембър и интонация, защото при ветеринарния лекар котката предпочита да не реагира на името си и почита само своя собственик.
Вкусовата палитра на котката е малко по-лоша от човешката, въпреки че е придирчив гурме любител. Котките не различават добре соленото, но усещат силно киселото. Вашият домашен любимец отлично разпознава и горчивината и бързо е отблъснат от нея.
Със сладко котките
не може да бъдат
привлечени
Кожата на котката е мощен сензор, той открива дори много малки промени в температурата или налягането. Главата, лапите и гениталиите са особено чувствителни. Друг локализатор са котешките мустаци.
Перфектният баланс е специалният подарък на котката. Тя не се страхува от височини и тесни повърхности. При падане обикновено се приземява на всичките си лапи. Причина за това е перфектно развитото шесто чувство на котката - способността да усеща добре положението на тялото си в пространството или, научно казано, проприоцепция. В котката има сензор за положение - вътрешното ухо анализира и най-малката промяна в позицията на главата в пространството, а рецепторите на мускулите и сухожилията сравняват налягането. Не бива обаче да се надценява този дар на котката. Не всяко падане от голяма височина, за съжаление, се разминава без последствия за котката.
