Варненци пътуват по 20 км към девствени места
Риболовът в България сега е по плажовете. Настъпи времето, в което първите плажуващи и многобройните рибари се пречкат един на друг.
Проблемът е в това, че платерините, които са най-масовите едри кефалови риби от години, се въртят край брега да търсят храна. Тези морски твари са безкрайно любопитни и за разлика от сладководните риби обичат шума. Пляскането и плуването за тях са знак за наличието на счупени миди, червейчета и скариди и пасажите се бутат буквално в краката на цапащите във водата. Това предполага рибарите да си отварят очите на четири, за да не цапардосат някой летовник по главата със стограмово олово. Или да не го набучат с такъмите, на които обикновено има по три куки 7-и или 8-и номер.
През горещото лято рибарите мирясват и замятат от плажа само рано сутрин от 5 до 7 ч и с идването на първите плажуващи събират въдиците и си тръгват - с риба или без.
От няколко дни по-придирчивите атакуват девствените места, където кефаловите риби са всеядни. Вече рядко варненци пробват да ловят на новия канал море-езеро, тъй като миналите две лета водата бе опасно мръсна от аварията на фекалната тръба на кв. “Аспарухово”. Същата е причината любимото място на петролното пристанище в началото на канала да е замряло като дестинация. Все още някои ловят на буната на Аспаруховия плаж, но с известни притеснения.
Във варненското пристанище обаче няма прошка. Тъй като тук платерините и илариите тръгват най-напред на плувка, преследването им е безмилостно. Утешението е, че рибата не е на дъното на 12 м дълбочина и може да се лови, без да има риск от мирис на нафта или на корабна боя. Обикновено се използват 8-метрови пръти и се връзват три куки 7-и номер през педя разстояние с нанизани на тях морски червеи. Важно е главата на червея да се прекара през главата на куката, защото кефалите обичат да изсмукват този деликатес странично и да бягат при засичане.
Заради по-голямата чистота на морето от седмица насам варненци предпочитат да пътуват 20 км на юг до девствените плажове Ветеран и Черноморец. По празниците рибарите бяха разположени през няколко метра. Тук се работи само на дъно, като рибата започва да кълве около 9 ч. Тези дни излизат платерини по над 500 грама, но ги няма големите кефали, които обикновено скачат като луди над водата при улавяне. На дъно се лови с такъм с две или три куки с тапички за дразнене на платерините. В последно време най-долната кука се слага под оловото, като при такъм за попчета и там рибите удрят най-често. Стръвта е морски червей.
Платерина плакия по стара варненска рецепта
Платерините се изчистват и осоляват, преди да се поставят в тава за печене във фурна. Слагат се черен пипер и резени лимон, добавя се девесил и леко се разрязва да поеме ароматите.
Отделно се задушава лук, нарязан на шайби. Към него се добавят различни зеленчуци по желание. Може и само нарязани домати, които са задължителни. Някои препоръчват да се добавят кисели краставички, може да се сложи и малко варен боб, както в консервите със скумрия. Добавя се лъжица брашно, малко захар, червен пипер.
Слагат се зърна бахар, черен пипер и дафинов лист. Добре е сместа да се полее с бяло вино и да се прибави малко вода. Слага се върху рибата и се пече на 200 градуса за 40 минути.
Около Крапец сафридът върви на километър от брега
Реки от сафрид били забелязани от рибари от Крапец да вървят на север. Пасажите обаче се движели на километър-два навътре в морето, което обяснява защо във Варненския залив няма сафрид. Хваща се някоя и друга граца, но много рядко на пристанището.
Предполага се, че пролетният сафрид е хванал топло течение и не се отклонява към брега дори и през нощта. Край Галата се появи някоя и друга бройка, но положението е трагично, въпреки че 24 май - датата на идването на сафрида, отмина. Засега рибата остава на юг от Бургас, където морската вода вече е 17 градуса.
Попчетата, които по традиция още от март идват на метър от брега да си хвърлят хайвера, още стоят на север. На Дуранкулак рибари с лодка за последно се прибраха само с 3 броя след дълго обикаляне навътре в морето. Студеното море кара и тази риба да стои на голяма дълбочина, където водата е с постоянна температура.
Попчета и лихнуси могат да се хванат само в пристанищата или на високи брегове с голяма дълбочина.
