Морски изумруди се хващат в чепаретата за сафрид
Сафридът вече е редовно явление на кея в Приморско и под легендарните скали на Маслен нос. Чепаретата са пълни, като между него се хващат и доста змариди. Тоест морски изумруди.
Преди десетина години известен наш автор на телевизионни предавания за риболов хващаше змариди около Кавала и ужасен, с авера си ги хвърляше обратно във водата. Двамата мислеха, че тези риби са отровни, а
във Варна ги чакат
като манна небесна
Това са вкусни екзотични риби, които обикновено се ловят на чепаретата за сафрид. Кълват рано сутрин и привечер. За разлика от сафрида обаче рядко се хващат на светеща плувка и морски червей през нощта. Същото се отнася и до сардините, които навлизат през няколко години по нашите брегове.
“Използвах почивните дни и направих 4-дневен риболов в Лозенец с лодка за сафрид. Хванах повече от доволно, до обед без зор се правят 5 кила, особено първите два дена, когато доста духаше и вълните бяха вкарали сериозни количества в залива към Китен. Хванах една много интересна риба, която не бях виждал, и от бая ровене в нета я намерих в един каталог, но не знам как се казва на български, само разбрах, че е от клас скумрии. Екземплярът, който извадих,
беше около 200 грама
и с 25 см дължина”,
съобщава недоумяващ рибар. За последно на 8 май същия успех е имал известният бургаски рибар Стойко Стойков. Той е атакувал легендарните скали на Маслен нос. Дотам обаче може да се стигне по горски път с висок джип.
Змаридът е красива синкаво-зеленикава риба, която, уловена, губи цветовете си. Както барбунът губи червените си линии. Трябва да се знае, че змарид и смарид (гръцкото название е смарида, тоест смарагд) са дублетни форми в нашия език.
В родната наука за рибите се твърди, че той е от семейство Спарови, но има теория, че е от Селдови като хамсията, цацата и карагьоза.
Змаридът се среща повече в Крим и по турското и кавказкото крайбрежие, където има 12 вида спарови риби. Според иихтиолози средиземноморските риби отбягват масово българския и румънския бряг заради сладката вода в големи количества от Дунав. “Рибната фауна пред българския бряг има много по-черноморски изглед, отколкото тази пред кримския и турския бряг, която е много повече отдадена на средиземноморското влияние. Този процес на медитеранизация на фауната е необратим и скоро ще обхване и нашия бряг постепенно. За добро или за лошо, типичната черноморска фауна е на изчезване”, алармират специалисти.
“Любители на подводния риболов споделят, че
все по-често виждат
пасажи с нови обитатели
на нашето крайбрежие. Става дума за малки рибки, наричани смариди. Те са типични обитатели на субтропическите води и са дошли при нас от Егейско море. Там се срещат често в крайбрежните води с пясъчно дъно”, съобщават форумите за тази рядка риба.
У нас навлиза видът вретенест смарид. Той има издължено тяло със сребристи оттенъци. Най-характерен е тъмният ромб на тялото му. Това е разпознавателен белег, заради който трудно ще се обърка с други видове. Гръбната перка е доста голяма. Достига до 20 см на дължина, но масовите рибки са по-дребни. Змаридът има по-нежен вкус от сафрида и няма толкова бодли по тялото си. Наподобява в кулинарен план барбун.
На Морската гара във Варна хващат само хамсия и харип
Във Варна още се гъбаркат с хамсията и харипа. Вече втори месец варненци са обсадили Морската гара и хващат хамсии и харипи. Със затоплянето на морската вода големите карагьози изчезнаха и сега е ред на по-дребните риби.
Сафрид обаче още няма. Предшественика му - тресковата риба меджид, също я няма на север. Отсъства и барбунът.
Някои вече преследват иларията, която е в горните слоеве на водата и рядко удря на морски червей на метър и половина-два дълбочина. Очаква се тя да се спусне на дъното, ако градусите на водата тръгнат устремно към 20.
Тогава, в края на май, започва яростното преследване на кефаловите риби на дъно по плажовете. Рибите са гладни и трябва да се знае, че понякога се движат само на 15-20 метра от брега. Чак през лятото трябва да се замята на по 60-70 метра, за да се увенчае с успех уловът на кефали рано сутрин.
Рецепта: Пърженият сафрид става хрупкав с царевичен грис
Пърженият сафрид е класика, само големите риби са за скара. За хрупкав пържен сафрид може да се използва царевичен грис. Това обаче не отменя ролята на брашното. Старите рибари казват, че рибата трябва да стои поне 15 минути в брашно преди пържене. После може да бъде оваляна в грис.
За 1 килограм сафрид са нужни 150 грама брашно и още толкова грис. Спорно е използването на подправките. Според някои слагането на лимонов сок предварително прави рибата мека и не толкова хрупкава. А подправки като черен пипер и девесил са по желание.
По таляните например едрият сафрид се зарива за 3 часа в едра морска сол. След това рибите се вадят и се хвърлят на скарата, без да се чистят. При консумация внимателно се отделят филетата. Старият рибарски метод е добър, но оставянето на съсиреците по гръбнака често води до горчив вкус.
При чистенето на сафрида трябва да се внимава. Показваните в нета методи за изкормване с пръст чрез дърпане на хрилете не е точен. Проблемът е, че сафридът има остър шип на корема, който обезателно трябва да бъде изрязан, защото е доста твърд и опасен.
