Процесът на опитомяване се случва два пъти
Домашните котки произлизат от своите диви роднини и това не е тайна за никого. След най-мащабното по рода си проучване обаче учени направиха важно откритие - оказва се, че процесът на опитомяване на котките се е случил два пъти.
Първите котки са опитомени от фермери от Близкия изток още преди 9000 години. След това, няколко хилядолетия по-късно, котки от Древен Египет започват да пътуват на кораби с търговци до различни страни. В резултат
днес котките се срещат на всички
континенти, с изключение
на Антарктида
Според проучване, публикувано в научното издание Nature Ecology & Evolution, дивите котки били привлечени към човешките жилища заради мишките, които се срещали в изобилие в хамбарите за зърно. Това поставя началото на дългосрочните отношения между хората и котките.
“Процесът на опитомяване се е случил два пъти, първо в Близкия изток, а след това, много по-късно и в Египет”, казва д-р Ева-Мария Гейгъл от Института “Жак Моно” в Париж, която ръководи изследването. “След това чрез корабоплаването котките успешно се заселват по целия свят. И двете генеалогични линии присъстват у съвременните котки.”
Учените доказват, че котките невинаги са били мързеливите същества, които се скитат из къщата, както ги познаваме днес. В продължение на хилядолетия те работили като ловци на плъхове на кораби и в селски ферми, преди да бъдат напълно опитомени. След това те постепенно започват да се “преместват” към Източна Европа - съвременната територия на Румъния, България, Гърция.
“Бих казала, че котките сами
са избрали човешката компания,
но това е съюз, който е от взаимна полза и за двете страни”, обяснява Гейгъл.
В хода на изследванията учените извлекли митохондриална ДНК (която се предава по майчината линия) от останките на повече от 200 древни котки, открити при погребения на викинги, на места от каменната ера и във фараонските гробници. ДНК анализът показа, че процесът на опитомяване на котките започва преди около 9000 години в Близкия изток. Установява се, че фермерите първи опитомили котките, а след това случайно или умишлено започнали да ги вземат със себе си на път към далечните страни.
Втората вълна на опитомяване се е случила още в Древен Египет. Единствено котките можели да спасят реколтата от гризачи. Освен това египетските котки били използвани и за лов. Те били специално обучени да залавят диви птици, а понякога носели белки и зайци като плячка.
Египтяните също вярвали, че котките са пазители на огнището и
когато котка умре от
естествена смърт, в къщата
обявявали траур
Всички от домакинството отрязвали косата и бръснели веждите си. Котките били погребвани със специални ритуали в точно определено за тях гробище.
Котките в Древен Египет никога не живеели на улицата. За тях били създавани специални храмове, където получавали грижи и уважение. Ако котка бъде убита, виновникът за умишлено убийство бил екзекутиран.
По време на съществуването на Римската империя котките се разпространяват из цяла Европа, а след това, вече в ерата на управлението на викингите, те се придвижват още по-далеч.
ДНК анализът на останките на египетска котка, открити в древно пристанище на викингите, предполага, че те са дошли в Северна Европа по море.
Щом котките навлезли на английска земя, те бързо спечелили любовта на британците. В Древна Англия било невъзможно да се подари котка, тя можело само да се продаде. Нещо повече, коте, което вече поне веднъж е хващало мишка, било оценявано по-скъпо. Британците също така имали
закони за нанасяне на
вреда на котките
Тези, които рискували да откраднат или убият котка, били изправяни пред строго наказание. Убийците са екзекутирани, а крадците - принудени да се отплатят с много голяма купчина жито.
Но в живота на английските котки имало и трудни моменти. През Средновековието британците, и не само те, започнали да вярват, че котките са дяволи от ада и всички вещици и магьосници се превръщат в тях. Едва през 1727 г. френският кардинал Ришельо отказва да приеме теорията за магьосничеството на котките и се сдобива с четиринадесет домашни любимци.
За първи път котки са отглеждани в Русия през 7-и век. Тогава църквата много насърчавала и подкрепяла развъждането на котки.
Те се заселват не само в
манастири, църкви, хижи, но
и в царския дом
Руснаците вярвали в различни суеверия, свързани с котките. И така, за да донесе щастие и благополучие в новата къща, първата домашна котка била допусната в руските домове.
Защитата на котките в Русия също била на законодателно ниво. Ако някой открадне котка, тогава той трябвало да плати голяма глоба. Нейният размер бил в пъти по-висок от глобата в случай на кражба на крава или вол.
Любопитно е, че котките с козина на райета се появяват едва през Средновековието. ДНК анализът предполага, че тази мутация се е случила в Западна Турция през XIV век. Оттогава, в продължение на няколкостотин години, т.нар. котки таби се разпространяват по целия свят.
“До XIX век на практика котките никога не са били развъждани и селектирани, за разлика от кучетата - казва д-р Гейгъл. - Котките и без това вече били полезни, така че не е имало нужда да се променят.”
