Детската ѝ мечта била да стане най-великата пианистка
Една от точките в детския списък с цели за живота на Деси Добрева гласи, че ще стане най-великата пианистка в света.
Заразителният ентусиазъм и енергията на певицата са още от ранното ѝ детство. Първият запис как пее е, когато тя е едва на година и половина. В музикалното училище във Варна учи класическо пиано, но иска да запише допълнителен предмет - оперно пеене. Това желание не се осъществява, тъй като не я допускат поради малкото килограми. Тогава се записва в детската музикална школа към “Студио Да” и основателят на студиото - Доно Цветков, открива таланта ѝ. Именно той е човекът, който организира първите ѝ сценични изяви като певица и тя участва в различни международни конкурси. Цветков е откривателят, но
първият човек, който
чува как пее и я
“побутва” в тази
насока, е майка ѝ
Израснала в семейство на целенасочени, борбени и артистични родители, Деси Добрева описва себе си като много подредено дете с желание за учене и трупане на знания. Винаги е била прилежна ученичка, защото според нея това е вътрешен дълг и чувство за отговорност. “Състезавахме се по познания със съучениците ми, но това бе доброжелателно и полезно съревнование, което ни помогна да израстем и да сме конкурентоспособни. Спомням си, че си разменяхме учебниците, тъй като учехме по стари и по-рядко срещани издания. Така например през първата половина на седмицата учех аз с учебниците по солфеж, а през втората половина - приятелката ми по чин”, разказва певицата. Тя никога не е бягала от училище, тъй като е обичала и съучениците, и учителите си. Заедно са си помагали в уроците и на сцената.
Първата изява на сцената е още в училище, защото със съучениците си всеки срок са изнасяли концерти. Деси Добрева пее от дете, но в X клас вече категорично разбира, че това е нейното бъдеще. По време на концерт тя изпълнява песен на Елвира Георгиева и среща публиката очи в очи. Емоцията и тръпката, които изпитва тогава, подсказват, че това е нейното признание.
Певицата обаче прави разлика между публиката, когато изпълнителят свири и когато пее. “Усещането е съвсем различно, защото като инструменталист аз се вглъбявам в себе си и в музиката, която излиза изпод пръстите ми. Не гледам публиката, нито пък реакциите на слушателите и това е по-скоро интровертен процес.
А когато пея, съм в
пряк достъп със
зрителите - гледам ги
в очите и буквално
надниквам в
техните души
чрез гласа си и музиката, която изпълнявам. Съответно там процесът е екстровертен и двупосочен, защото аз давам на тях, но и те дават на мен своите усещания и емоции.”
Освен с музика, детските спомени на Деси Добрева са свързани с четенето на книги, игрите пред блока, пианото и уроците. През много от свободното си време е четяла книги, защото са отваряли “един вълшебен приказен свят” за нея, но и не е спирала да играе с децата пред блока или в училище. Затова казва, че ѝ е мъчно за децата в сегашното електронно време, в което няма пространство за тях и техните игри. “Всичко е в бетон и в автомобили. Площадките са толкова малко и обикновено са за по-малки деца, а за по-големите - телефони и компютри. Докато ние се скъсвахме да тичаме, да подскачаме, да ритаме топка, сегашните деца не мръдват от вкъщи и това, за съжаление, става начин на живот.” Нейната любима игра и досега си остава народната топка. Измислила си е специално движение с краката и според нея никой не е можел да я улучи с топката. Случвало се е да навехва пръстите си по време на игра и затова в края на срока
преди изпитите по
пиано тя спира с
народната топка
за известно време.
Летата ѝ минават на къмпинг и на планина с родителите ѝ, но пази и много хубави спомени от детските лагери. Това е времето, когато се забавлява с приятелите си, всички пеят, свирят, разказват си истории и берат билки и горски плодове. Заедно обаче правят и бели, и разни номера.
Най-голямата пакост
е торта от картон
и оцет, но украсена
с истинска глазура,
за да се получи съвършената имитация. На рождения ден на най-добрата си приятелка Деси и съучениците ѝ “приготвят” тази торта и освен това заливат рожденичката с вода и брашно. Номерът, който спретват, в крайна сметка коства на рожденичката отсъствие от училище за цяла седмица, за да може да изчисти дългата си руса коса от лепилото.
