Тази риба известява началото на новия сезон за ловене на пасажите, които идват от Босфора
Хваща се рано сутрин или късно вечер на чепаре
Първите сафриди разузнавачи, както галено ги наричат по морето, се показаха. Две бройки излязоха във Варна на чепаре, докато рибар ловеше карагьоз. Бургаски рибари пък съобщиха, че в мрежите им с хамсия са попаднали няколко граци - дребни сафриди.
Появата на сафрида е култов момент за риболовния календар. Обикновено това ставаше в дните около 24 май, но уловът почва и в началото на май, ако се очаква прекалено горещо лято.
Сафридът известява началото на новия цикъл в лова на пасажните риби от Босфора. Обикновено той продължава до края на ноември, след което отново идва поредното зимно мъртвило. Пролетта нанизите със сушен сафрид и мирисът на пържено навсякъде по старите улички към морето известяват възраждането на живота.
Класиката в ловенето на сафрид са чепаретата, обикновено номер 10. Ако рибите са граци, се слагат куки с номер 12. Сафридът се лови рано сутрин и късно вечер от брега. Важното е да се познава дъното и ако е чисто, без камъни, се замята чепарето с 30-грамово олово и започва придърпването.
Добре е оловото да се влачи по дъното, защото дразни този дребен хищник. Понякога чепаретата с десет куки излизат пълни докрай с риба.
Другият метод е с три вързани едно след друго чепарета, които се поставят на дълъг 8- или 9-метров прът и с него се клати равномерно до кея.
Дребният пришелец от Мраморно море е един от най-атрактивните за нощен риболов по морето. От края на май до началото на август майстори на светещата плувка и морския червей знаят местата, където през нощта идва сафридът. Интересно е, че рибата атакува стръвта по часове.
Започва след 21,30 ч например, от 23,30 до 0,30 спира и после кълве до 2 ч. Почивката е до 3 ч, след което атаките отново се засилват до първите лъчи на слънцето.
Добре е на плувка да се лови с 4 голи черни куки, вързани през метър на дълъг прът. Горе се слага плувка със светеща ампула и шоуто става пълно. По-големите сафриди удрят близо до дъното.
Вместо морски червей за стръв може да се използват белени скариди и дори бели червеи, особено през есента. Сафридът е канибал и отива на месото на събратята си.
Тази година може да се повтори чудото от 2014-а. Тогава пасажните риби от юг като сафрида, чернокопа, лефера и паламуда останаха по нашия бряг и не отидоха към Крим. Руснаците даже изпратиха ихтиолози у нас, които заявиха, че ще има изобилие от риба, и не излъгаха. Ясно е, че някакви подводни електронни прегради в играта на война са задържали рибата.
При планираните сега учения на кораби на НАТО също може да се очаква изобилие на риба. Стига по време на стрелбите пасажите да не бъдат подгонени дълбоко навътре в морето.
Продължава пролетното преследване на зарган
Нетрадиционното за тази година пролетно преследване на зарган продължава. Повечето рибари използват джигове и успяват да набучат някоя и друга риба.
Класиците, които обичат морския червей, използваха торни червеи и те учудващо се оказаха успешни. По принцип старците във Варна комбинират морски с торен червей и ако зарганът гризне морския, се лъже и по другия.
Обикновено през май и юни зарганите се виждат нощно време във водата, но досега никой не ги преследваше. Зарганоманията обаче стана тотална и тази пролет ще разберем дали ще е активна.
Рибата обаче се появява внезапно и внезапно изчезва. Оттук нататък тя може да се очаква в голямо количество чак след 15 август.
Зарганът яде предимно малки риби и насекоми, попаднали във водата. Предпочитана за него храна са дребният сафрид и хамсията. Черноморският зарган е с дължина около 35 – 55 cм. Този, който се среща в Средиземно море или Атлантическия океан, е значително по-едър и достига размери от порядъка на 75 cм. На тегло достига 1,5 кг, а в редки случаи дори 2 кг.
Рецепта: Как се прави чироз?
Рибата се изчиства добре, оставят се главата и опашката. После се кисне в средно силна саламура от морска сол за 5-6 часа.
Изцежда се в гевгир. Следва ушене - навързаната риба се поръсва с оцет, за да не я кацат мухите, и се изпъва на “кореми” - леко провиснали линии. Времето за сушене е обикновено 1-2 седмици максимум. След това прибираме рибата в хартия или на сухо и тъмно, може да се съхранява и във фризера.
Сушената риба се затопля или се запича леко на котлона или на скара - но не да прегори. Завива се в мокра кърпа с вода и оцет и се оставя за около 20-30 минути да се охлади и хидратира.
Начукваме месото, както е в кърпата, с дървено чукче, след това го почистваме от костите и го накъсваме на тънки и дълги късчета. Поставя се в средно дълбок съд и се залива обилно с оцет, зехтин, поръсва се с копър. Може да се яде веднага или да се остави да престои в затворен съд.