- Идва калканът, но не може да се лови с въдица
- Червеноперката върви само на царевица
След неочаквания улов на много зарган в последния ден на февруари варненци упорито продължават да търсят пасажи от тази риба. Вече две седмици обаче няма и помен от нея. Десетки рибари мятат джигове по буните във Варна, Слънчев ден и Златни пясъци. Пасажи обаче няма.
Март от години е време за пролетен зарган. Рибата обаче се появява внезапно и внезапно изчезва. Оттук нататък тя може да се очаква в голямо колиичество чак след 15 август. Стоплянето на водата прави заргана пасивен и през топлите месеци от май нататък той често се вижда на нощна светлина как плува флегматично между активните сафриди.
Варненци продължават упорито да търсят сред студения морски вятър карагьози и сродните му харипи. Тази година в Каварна се оплакват от липсата на тези студенолюбиви твари. Явно, че
бурното море
накара карагьозите
да минат навътре
в морето по пътя към реките на юг, обясняват рибари. Карагьозите влизат на километри в р. Камчия и скачат над праговете, за да стигнат до местата, където да си хвърлят хайвера. В Дунав уловът им продължава да е забранен.
Руско-китайските морски кефали, привнесени в Черно море от КГБ, тръгнаха да пътуват на север. Водолази около Шабла бучат по някоя и друга риба с харпуните, но се оплакват, че едрите екземпляри от миналото, които стигаха до 12 кг, ги няма.
Средата на март е началото на пролетното нашествие на калкана към брега, където си хвърля хайвера. Рибата обаче бе неочаквано забранена за улов с въдица целогодишно, след като видът бе обявен за котиран от ЕС.
Червеноперката в езерата на Дуранкулак и Шабла върви тази зима само на царевица, алармира майсторът на въдицата от този край Емил Тодоров. Странно е, че рибата отбягва белите и торните червеи, чуди се ветеранът.
Двете езера са разрешени за риболов само през март и от 1 юли до 1 ноември заради гъските и патиците. Тази топла зима обаче не доведе до ниикакво нашествие на редки видове пернати.
В Бургаско погнаха
мистичния лупавец
- рибата, която заедно с бряната е уникална и се намира само в реките на Странджа.
Лупавецът е характерен само за реките Караагач, Велека и Резовска и района на Каспийско море. Тази риба е много рядък вид. В р. Велека се среща само в най-долното течение под с. Бродилово, като популацията е много ниска.
Рибата от този шаранов вид живее на малки стада главно в дълбоките части на реките. Полово съзрява на 2-4-годишна възраст. Размножава се през април и май. За размножаване мигрира нагоре по течението, като отлага хайвера си на места с каменисто дъно и между растителността в плитките участъци. Лупавецът се храни с водорасли и дребни безгръбначни животни. Достига на дължина до 60 cм и тегло до 1,5 кг.
Лупавецът може да бъде сбъркан с бабушката и речния кефал. От нея той се различава по по-големия брой люспи в страничната линия. По същия белег се различава и от речния кефал, на който много напомня по окраската на тялото.
Рядката риба изчезва заради замърсяване на водите, както и бързото разрастване на туристическата инфраструктура по черноморското крайбрежие.
Излезе списъкът на разрешените водоеми
Новата заповед за забраната за риболов в някои язовири през размножителния период вече е готова. В област Благоевград единствената промяна в сравнение с м.г. е пускането на яз. “Дебрен” вместо “Бели брег”. Във Варненско е разрешен риболовът само в язовира в с. Пчелник. В Бургас си остава разрешена само баластриера “Дупките”.
Във Великотърновско липсват старите речни корита в Каравелово и Полски Тръмбеш и участъкът на Дунав при комбинат “Свилоза”. Няма ги и старите корита на р. Росица.
Във Видинска, Врачанска и Габровска област разрешените риболовни обекти са същите като миналата пролет. В Кюстендил вместо яз. “Самораново” е разрешен “Голям Върбовник”. И тази година в Ловешко са разрешени голям брой водоеми, като е добавен язовир “Тодоричене”.
В област Монтана и в Перник няма промяна, а в Пазарджик е махнат “Малък дол”. В Плевен са пуснати “Горни Дъбник”, “Кайлъка”, “Еница” и рибарниците във “Витска елия”.
Без никаква промяна са разрешените водоеми в Пловдив, Разград, Русе, Силистра, Сливен, Смолян, Ямбол и Хасково.
За софиянци новите забранени язовири са “Алино” и “Мечката” при Самоков. В Търговище са разрешени яз. “Омуртаг” и яз. “Пресиян”, а е забранен яз. “Царевци”. В Шумен е разрешен яз. “Качица”.
Рецепта: Как да мариноваме карагьоз въпреки многото му кости
При приготвянето на карагьоз на фурна или на скара, което е най-подходящо за наподобяващия вкуса на лефера хищник, най-важното е да се махнат многобройните като снопове кости.
При улавянето на такава риба в по-топлите месеци е добре тя да бъде изчистена веднага, защото в хрилете ѝ може за има червеи.
Елиминирането на костите може да стане чрез малки не много дълбоки прорези, направени с нож по тялото. Целта е после внимателно да се извади главата на рибата с целия скелет.
Карагьозът става чудесен за гастрономите и чрез мариноване. Рибата се осолява обилно със ситна сол. След две денонощия се измива и се оставя в студена вода да се обезсоли.
После се кисне три денонощия в саламура от 2/4 вода, 1/4 оцет, 1/4 лимонов сок. Вади се, отцежда се и се залива с олио, като се добавят подправки по желание.
