На границата на Италия със Словения и Австрия се намира най-голямата индустрия за мебели за сядане
Когато следващия път дойдете в Италия и се настаните удобно в някоя пицария в Рим или във Венеция, най-вероятно столът, на който седите, идва от провинция Удине. Там, на границата между Словения, Австрия и Италия, се намира Триъгълникът на стола. В него се произвеждат 8 от всеки 10 стола в Италия.
Ако си седите удобно в някое европейско или американско заведение, за да се наслаждавате след отпускането на мерките, също е много вероятно столът ви да идва от въпросната италианска зона. В близо 660 фирми в нея се произвеждат много от мебелите за сядане в Европа, САЩ и Азия. А преди години са били хиляди.
Триъгълникът на стола си има и столица – Манцано. В общината с малко над 6200 жители в северната област Фриули Венеция Джулия се поставя началото на индустрията. Постепенно
със столове “се
заразяват” други
близки общини,
където започват да ги произвеждат. Днес триъгълникът включва 11 общини с площ 220 кв. км.
Не е случаен фактът, че именно на границата с Австрия и Словения започват да се правят столове. Районът е кръстопът на активна търговия по море, реки и земя още от древността. През XVIII век много от дърводелците от днешната зона Фриули емигрират в графство Горица - територия на Хабсбургите, принадлежала към Австрийската империя. Името идва от град Гориция, който след 1918 г. е към Италия. Емигриралите дърводелци се настаняват в зоната след концесията за сеч на горите на Тaрнова (в днешна Словения), дадена от Мария Тереза Австрийска на местните жители. Така в края на XVIII в. се стига до създаването на ядро от занаятчийски работилници, специализирани в плетени столове.
Когато през 1866 г. Австро-Унгарската империя отстъпва на новосъздаденото Кралство Италия, района на Фриули Венеция Джулия (с изключение на графство Горица и Градишка), фабрикантите на столове се оказват в непривилегирована позиция заради силната вътрешна конкуренция на производителите на виенски столове.
На всичко отгоре натежават и митата, наложени върху износа. Затова идва втора вълна емиграция - двайсетина от фамилиите, произвеждащи столове, минават от зоната под австрийски контрол към общините на италианската област Фриули. Така се ражда Триъгълникът на стола.
По онова време
между XVIII и XIX
в. индустрията
е изключително
семейна
Тя се контролира от фабриканти, свързани помежду си с роднински връзки. Сред традиционните модели, характеризиращи местното производство, е столът с плетена сламена седалка. Има и т.нар. модел “Марока” - рустикален, със задни крака с арка между тях. “Марсилия” е подобен, но с прави крака.
Всички те са основният необходим елемент за пицарии, тратории, гостилници из цяла Италия, както и за градини. Икономични са и са предназначени за клиентела от работници и селяни. Има обаче и по-луксозни модели, които се целят в буржоазията и хотелите.
Дървеният материал идва от горите на Фриули. Преплетените като мрежа основи за седалките пък се правят с материал от поречията на местните реки. Те се оцветяват с естествени бои от жълта пръст и олио от минерали.
През Първата световна война много от мъжете от Триъгълника са мобилизирани и това срива производството на столове, в което работната ръка е изцяло мъжка. В края на войната 70% от потенциала на фабриките е поставен на колене. През 1920-1927 г. обаче в района на Манцано броят на фирмите за столове нараства 4 пъти. Пак става въпрос за семеен бизнес. Освен тях обаче започват да се създават и фирми за всичко необходимо около производството.
И така се затваря напълно цикълът, тъй като тук може да се намери всичко необходимо за мебели за сядане. През фашизма се увеличава търсенето на столове за вътрешни индустриални нужди, но в същото време се забранява износът, както и използването на материали от чужбина. Затова през Втората световна война, а и по-късно индустрията на столовете на практика са дребни семейни предприятия.
През 60-те години настъпва икономическият бум в следвоенна Италия. Търсенето на столове е във вихъра си. Започва безпрецедентно голямо производство, заваляват инвестиции. Благодарение на специална техника - машина за плетене на сламена основа, времето за направа на един стол пада от 3 часа на няколко минути.
Идва и ерата на първите дизайнери на столове. От техните идеи се раждат модели икони, които
прославят Made
in Italy по света
Джо Понти, Карло де Карли и Вико Маджистрети създават останали в историята култови модели. Всичко това превръща Триъгълника на стола в процъфтяваща зона, в която няма безработица.
През 70-те години обаче петролната криза води до рязък спад в потреблението, а на всичко отгоре през 1976 г. Фриули Венеция Джулия претърпява разрушително земетресение. С идването на еврото столовете от Триъгълника започват да завладяват и чуждите пазари. Финансовата криза през 2008 г. слага край на дейността на много фирми от бранша. Останалите пък се консолидират и днес от хилядите производители са останали 660.
През 1995 г. се изработва Големият стол – гигантски паметник, който се поставя в Манцано, столицата на стола. През 2006 г. обаче част от него пропада, затова 10 години по-късно е премахнат заради мерки за сигурност.
