На някои места вече са онлайн, дори в Индия започва промяна
Индийската учителка Сунита Шарма беше много развълнувана от перспективата да се ожени за съседа си електротехник. 26-годишната жена усърдно бе заделяла от 200-доларовата си заплата за целта и бе спестила 2000 долара, но се оказа, че тази трудно събрана сума няма да е достатъчна. Наложи се майка ѝ да продаде парче земя, за да изпълни изискванията на семейството на младоженеца за купуване на мебели, хладилник и телевизор на младото семейство. Останалата част от парите отидоха за наемане на зала за 200 гости и храна за тях. В последния момент обаче се появява още едно условиe от жениха – кола, което не е по силите на Сунита, която на 19 г. е останала без баща и е трябвало здраво да работи, за да помага на майка си за изхранването на трите си по-малки сестри.
“Годеникът ми каза, че ако сватбата ще е официална, трябва да има кола и тъй като аз не можах да изпълня това, в крайна сметка тя бе прекратена”, разказва Сунита Шарма пред “Ал Джазира”. Въпреки че след тази случка през 2019 г. тя е успяла да се омъжи за друг, подчертава, че горчивият ѝ първи опит е често срещано явление в Индия. Изискването за зестра съществува от столетия. И въпреки че е незаконно, продължава, тъй като манията по пищните сватби много успешно се подхранва от филмите на Боливуд.
През 2017 г. властите се опитват да въведат някаква справедливост, след като стават известни много случаи на самоубийства на хора, които не могат да изплатят дълговете, които са направили, за да омъжат дъщерите си. Те предлагат по-богатите, които харчат над 7000 долара за сватба, да отделят 1% от сумата във фонд за по-бедни. От 2019 г. започват да се организират и масови сватби за двойки, които нямат средства за церемонии. Инициатори за тях са фондации, борещи се със социалното неравенство.
Затова, когато започва пандемията от коронавирус и индийските власти въвеждат ограничение за броя на сватбарите до 50, много хора въздъхват с облекчение, тъй като това означава далеч по-малки разходи. Обикновено броят на гостите варира от 500 до 2000 души. За Уманг и Викрам ограничението е сбъдната мечта, тъй като винаги са искали малка интимна сватба, но не са смеели да се противопоставят на родителите си. “Списъкът с гости трябваше радикално да се съкрати, премахнахме някои от подготвителните ритуали като украсяването с къна на булката и всичко се сведе до една церемония на открито, на която си казахме “да”, разказва Уманг пред “Дойче веле”.
Като тях мислят вече доста млади хора по света. И ако в началото на пандемията имаше масово отлагане на сватби с идеята да се направят шумни запомнящи се тържества на по-късен етап, сега се наблюдава търсене на вълнуващи, но безопасни варианти. Например в световната сватбарска столица Лас Вегас вече предлагат онлайн излъчване на церемонии в реално време, които се снимат от професионални оператори. “Разполагаме с пет места за бракосъчетания, които са оборудвани така, че да направят съпричастни всички гости на събитието. Младоженците също могат да ги виждат на екран”, казва Дон Керестик, директор на “Параклиса на цветята”.
Агенцията има над четвърт милион клиенти и от доста години предлага излъчване на сватби, тъй като голяма част от тях са чужденци, които пристигат сами или с ограничен кръг приятели и близки в Лас Вегас. През последните месеци обаче се е наложило да подобрят тази услуга заради коронавируса и да я разширят чрез интернет платформата “Зуум”, което много бързо е било оценено от хората и всичките им часове за ритуали около 14 февруари са резервирани.
В Англия пък започна спешна промяна на законодателството, за да бъде разрешено на двойките да сключват брак на повече места. В момента те могат да го правят в общински обредни домове или църкви, които обаче от месеци са затворени заради пандемията. Правната английска комисия предлага да е възможно навсякъде, а ритуалът да се води от оторизираните лица дори чрез видеовръзка. Така ще се отговори на настоящите условия, а и ще е решение за други извънредни ситуации в бъдеще.
“Предлаганите от нас промени ще дадат на двойките свобода да избират мястото на своята сватба и церемония, която е от значение за тях. Направихме преглед на законодателството по въпроса и установихме, че то не е в крак с обществените промени”, казва комисарят по семейно право професор Ник Хопкинс.
Църковни представители обаче не гледат радушно на промените, макар да проявяват разбиране, че много хора просто вече не искат да отлагат сватбите си в очакване храмовете да се отворят. Свещениците вече веднъж са виждали отлив на младоженци от тях, когато през 90-те години се разрешава да се правят брачни церемонии в хотели и ресторанти за по-голямо удобство на участващите в тях. “Ние приветстваме всякакви действия, които улесняват хората да сключват брак, но вярваме, че венчавката продължава да бъде много специално изживяване. Църквите не са само красиви сгради, те са богати на смисъл от векове”, обясни техен говорител пред Би Би Си.
Може би затова и много от планираните за началото на тази година в тях церемонии са изместени за по-късни дати, а не отказани. Така е било и през първата вълна на пандемията. В момента, в който на храмовете е разрешено да отворят, към тях са се насочили ужасно много хора с желание да се оженят.
Подобна е тенденцията и у нас. Макар като цяло бракосъчетанията по време на пандемията да са намалели наполовина. В първите дни на новата година отново има увеличаване на заявките особено около Деня на любовта и летните месеци. Прави впечатление обаче, че все повече двойки предпочитат да отидат просто да се разпишат в обредните домове с най-близките си през седмицата и отлагат тържествата за по-добри времена. Изискванията за носене на маски на закрито и редицата съобщения от света как сватби се превръщат в огнища на заразяване карат хората да преосмислят вричането във вярност като церемония и да го възприемат по-скоро като нещо лично, далеч от много погледи.
Годежен пръстен за хиляди или само за два лева
Годежен пръстен, вдъхновен от желираните бонбони “Харибо”, пусна наскоро английска бижутерска компания. От Jeweller Taylor & Hart обясниха, че бижуто е опит за връщане към епохата на забавленията и игрите. То е в жълти и червени цветове, също като гумените пръстенчета на “Харибо”, които като деца много хора са си подарявали по време на игра на сватба. Цената му обаче е значително по-голяма – 25 хил. паунда. Използвани са злато и диаманти, за да се повторят наситените цветове на гумените бонбони.
В ниската ценова листа на годежните пръстени също обаче имаше изненади, продиктувани от пандемията. Верига, в която всички стоки се продават за по един паунд, или около два лева, реши да се намеси и в сватбарския бизнес. Докато бижутерските магазини в Англия са затворени, тя започна да продава годежни пръстени. Обяснението е, че по този начин иска да помогне на хората с намалели доходи да продължат напред живота си. И макар да си навлече доста критики в социалните мрежи, че е обидно да се поиска ръка с такава евтиния, се оказа, че вече са продадени над 40 хил. бройки. Както написа един потребител в сайта на компанията, на снимка в туитър въобще не си личи, че са обикновена пластмаса.
