Минималното разстояние, на което вижда ясно, е около 50 см
Какво точно вижда котката, когато изведнъж полудее, защото е видяла лазерче, или пък направи засада на минаващите покрай нея глезени. Навикът на котките да преследват всичко, което се движи, може да се корени в техния ловен инстинкт, но също така има много общо с уникалното им зрение. То значително се различава от това на хората. Докато ние виждаме ярко цветовете през деня, то котешките ни спътници имат друго предимство, свързано с периферното и нощното виждане.
Цветно зрение
Често срещано заблуждение е, че котките не могат да виждат никакви цветове, само нюанси на сивото. В днешно време цветното зрение при котките е доказан факт. Установено е, че някои котки могат да различават дори повече нюанси от хората.
Повечето хора са трихромати, което означава, че имат три вида конуси, които им позволяват да виждат червено, зелено и синьо. Смята се, че котките също са трихромати, но не по същия начин, както хората. Зрението на котката е подобно на човек, който е далтонист. Те могат да виждат нюанси на синьо и жълто-зелено, но
червените и розовите
може да са объркващи
Предполага се, че тези цветове изглеждат по-скоро зелени, докато лилавото - вероятно друг нюанс на синьото. В същото време пухкавите домашни любимци са в състояние да различат огромен брой нюанси на сивото.
Описаната характеристика на зрението може да се обясни с цвета на естественото местообитание. Светът около нас е подреден така, че небето да има отчетлив син оттенък, а земята да има зелено и кафеникавосиво.
Зрение в тъмното
Смята се също, че котките виждат идеално в пълен мрак. Това е общоприетото схващане заради прецизния зрителен апарат на животното. Но от научна гледна точка това не е вярно. Котката се нуждае от 6 пъти по-малко светлина от човек, но все пак на пълна тъмнина те виждат толкова добре, колкото и стопаните си.
Котките са крепускуларни, което означава, че са активни предимно около зори и здрач, а зрението им е настроено да възприема добре слабо осветено пространство. Това е единственото нещо, което е оцеляло в тях от поведението на дивите котки в естественото им местообитание. В природата им това помага, тъй като малките гризачи също са активни с мрака. Съответно
при добро осветление
котката различава
детайлите по-зле от човека,
като предпочита затъмнените ъгли на апартамента или къщата.
Очите на котката имат шест до осем пъти повече пръчковидни клетки (един от фоторецепторите в ретината), които са по-чувствителни към слаба светлина, отколкото хората. За добро зрение в тъмното им помагат също елиптичната форма на очите, по-големите роговици и тапетумът - слой тъкан, който може да отразява светлината обратно към ретината. Тапетумът може също да измести дължините на вълните на светлината, която котките виждат, правейки по-ясен силуета на плячката нощем, пише Кери Кетринг, ветеринарен лекар в Очната клиника за всички животни в Уайтхол, Мичиган. Заради този слой на снимки се случва очите на котката, както и на други животни, да светят.
Способност за фокусиране
Този визуален параметър също е различен от този при хората. Котките не могат ясно да фокусират погледа си върху близките предмети. Ако поставите обект директно под носа на котката, тя ще го изследва с мустаците си, а не със зрението. Минималното разстояние, на което котките виждат добре, е около 50 см. Ето защо домашният любимец реагира повече на играчката, когато се движи в далечината, а не директно пред носа.
Зрително поле на котката
Котките имат по-широко зрително поле - около 200 градуса, в сравнение със 180-градусовия изглед на хората. Благодарение на тази функция котката е много добре ориентирана в пространството и
знае как да разпознава
разстоянието до
предметите точно и бързо
Котките имат и по-голям обхват на периферното зрение, заради което не пропускат мишката (или играчката), която се промъква в ъгъла.
Според редица изследователи котките имат и бинокулярно зрение. Това означава, че информацията за изображението идва под формата на сигнали от двете очи, а виденият обект става триизмерен във възприятието на котката. Така бинокулярното им зрение е 130 градуса, а периферното - 120. При хората тези показатели са далеч по-ниски.
Подобно на хората, котките могат да бъдат слепи. Преди време например се смяташе, че зрението на бяла котка е по-лошо от това на котките с различен цвят. А при белите котки с различни цветове на очите често се подозираше слепота. Сега тази теория е останала в миналото и е установено, че
цветът на очите не влияе по
никакъв начин на зрението
Пигментацията на очите е генетично свързана с цвета на козината. Котетата се раждат със сини очи, които могат да останат такива или да променят цвета си, когато котето порасне. Котките, които са изцяло бели или предимно бели, могат да имат сини, зелени, златни или медни очи. Най-често срещаните цветове на очите варират от зеленикавожълто до златисто.
Как чуват котките?
Слуховият обхват на котката е три пъти по-широк от човешкия. Освен това за животното не е особено важна интензивността на звука. Домашните ни любимци могат значително по-добре да определят източника на звука, отколкото хората, защото котките могат да въртят ушите си независимо едно от друго в различни посоки.
Твърди се, че котката има добре развито ухо и за музика. Тя усеща една десета от тоновата разлика. Следователно
домашната котка е
напълно способна да
разпознае името си,
наред с други думи. Вероятно тя реагира точно на вашия тембър и интонация, защото при ветеринарния лекар тя предпочита да не отговаря по име, като почита само собственика си.
Вкусовата палитра на котката обаче е малко по-бедна от човешката, въпреки че е придирчива за гурме глезотии. Котките не различават добре солта, тоест пресолената вечеря на небрежна домакиня няма да я впечатли. Котката обаче има непоносимост към горчивото и не би опитала ястие с подобрен вкус.
Маците избират храната си по миризмата. Ако обаче обонянието на котката е отслабено, например от студа, тогава тя може да откаже дори любимото си лакомство. Котката има около 70 милиона обонятелни клетки, за сравнение кучето има от 80 до 220 милиона.
Кожата на котката е мощен сензор, който засича дори много малки промени в температурата или налягането. Главата, лапите, възглавничките и гениталиите са особено чувствителни. Друг локатор са котешките мустаци.
Чудили ли сте се някога защо котката не се страхува от височини или тесни, колкото въже, пространства и винаги пада на краката си. Причината за това е перфектно развитото шесто чувство на котката - способността да усеща добре положението на тялото си в космоса, или научно казано проприоцепцията. Вътрешното ухо анализира най-малката промяна в позицията на главата в пространството и рецепторите на мускулите и сухожилията сравняват налягането. Този дар на котката обаче не бива да се надценява, тъй като, за съжаление, не всяко падане от голяма височина се разминава без последствия.