Дори и да се провали, си осигурявате спасителна сламка в трудните зимни месеци
Mоже да звучи неразумно да се резервира лятна почивка, при положение че отвсякъде валят информации за задаващ се нов пик на пандемията от коронавирус, но психиатри твърдят, че точно сега му е времето. А и преди те да бяха се произнесли по въпроса, се оказа, че някои хора са налучкали вярната следа.
Редица световни туроператори отчетоха ръст на резервациите за лятото през последните седмици, което си обясняват със започналата кампания по ваксиниране срещу коронавирус. Още повече че хората над 50 г. са по-активни в търсенето на оферти. При това се насочват към пакети за 14 или дори 21 дни вместо традиционните в предишни години 7 нощувки, явно опитвайки се да наваксат пропуснатите през последната година забавления.
“От края на миналата година резервациите от тази възрастова група са повече от половината от всички, които са направени през нашите онлайн платформи. Особено търсени са дестинации като Гърция, Турция и испанските острови – явно хората копнеят за слънце след дългите месеци на заключване и искат да компенсират отнетите от коронавируса възможности”, съобщи говорител на TUI.
Oт британската компания Saga, която е специализирана в пътувания за хора на пенсионна възраст, казват, че 70 на сто от направените при тях резервации са за над три седмици. “Тъй като нашите клиенти са по-напред в списъка за ваксиниране срещу коронавирус, това им дава необходимата доза оптимизъм, за да планират живота си напред”, обяснява пред “Гардиан” директорът на компанията Крис Симъндс. Допълнителен стимул са и обещания като това на гръцките власти, че ваксинираните чужденци свободно ще влизат в страната за почивка, докато от останалите ще продължи да се изисква отрицателен тест за коронавирус.
Интернет платформата за купуване на полети и нощувки Skyscanner отчита, че има най-голям интерес към юли и макар резервациите да са по-малко в сравнение с предишни години, през последната седмица търсенето се е увеличило с 12%, а купуването на почивки със 7 на сто.
По принцип времето около Нова година е изключително натоварено за туроператорите, тъй като клиентите им се възползват от намаления. Заради коронавируса обаче това не се случи и едва сега се наблюдава раздвижване.
Английският психиатър Макс Пембертън не е изненадан, че хората отново започват да правят планове за развлечения, тъй като това е начин да се справят с налаганите от пандемията ограничения и потискащото настроение, което неизбежно носят зимните мрачни дни. “Всички ние се нуждаем от нещо, което да очакваме с нетърпение, независимо дали ще е почивка, ходене на театър, вечеря с приятели - каквото и да е, стига да ви харесва и да го споделяте с хора, които обичате. Убеден съм, че наличието на планове е ключът към преодоляването на това мрачно време”, казва Пембертън пред “Дейли мейл”.
Tой тества този модел на поведение още при първата вълна на пандемията. Докато всички са в шок как коронавирусът поразява света, прави група на приятелите си в една от социалните мрежи, в която ги кани да планират лятна почивка заедно. Заедно избират живописно село в Англия, което да посетят, наемат къща и дори определят менюто за първата вечер в близка кръчма. “Ставаше въпрос просто за един по-дълъг уикенд, но никога не съм очаквал толкова много нещо да се случи. Всички тези обсъждания кое и как ще стане ми помогнаха да бъда свързан с моите приятели в момент, в който не мога да ги виждам”, разказва психиатърът.
Неговата майка, която живее сама, се справя по същия начин с изолацията. Тя е във връзка с приятелките си от литературния клуб и са набелязали редица книги, които трябва да прочетат, за да обсъдят при първата си възможна среща. Записала си е час при фризьор, планирала е посещение в галерия и театър и макар да не е ясно кога всичко това ще се случи, не спира да актуализира бележника си с бъдещи събития.
“Може за някой подобно поведение да изглежда несериозно, но всъщност не е така. Гледайки напред, мислено се проектираме в бъдещето, макар и временно, където нещата са по-добри и днешните стресове са далечен спомен”, обяснява доктор Пембертън. По думите му съществуват редица проучвания по въпроса, които показват, че изправените пред трудности хора, включително държани като заложници, жертви на военни конфликти или лекувани чрез химиотерапия, се справят по-добре, когато се хващат за нещо, очаквано с нетърпение. Или подруг начин казано, имат надежда.
Обикновено лекарите са предпазливи, когато очертават перспективите пред дадено заболяване, за да не подхранват напразни надежди, но се оказва, че точно те са спасителната сламка, помагаща на голяма част от пациентите да се борят. Например хората с хронични заболявания като астма и диабет са по-склонни да спазват наложените им ограничения, ако имат надежда, че това може да доведе до подобряване на здравословното им състояние. Смъртността при евреите пък е по-малка в дните преди големия им празник Шабат, тъй като те очакват с нетърпение тържествата и се мобилизират да ги доживеят, посочва Пембертън.
Cпоред него без надежда светът изглежда невъобразимо мрачен и е добре всеки от нас да практикува малко положителна психология, за да я подхранва. Това не е нито неразумен оптимизъм, нито лековерно отношение към случващото се, а начин да държим главата си над бушуващото море от тъжни новини и негативните емоции.
Планирането на ваканция е само една идея откъде може да започнете, но пък затова много подходяща за семейства с деца, роднини и приятели. Само си представете колко различни очаквания ще имат всички тези хора и колко енергия и обсъждания ще са необходими, за да се обединят около едно приемливо за всички място. И дори в крайна сметка да не може да реализирате обща ваканция, самото усещане, че планирате нещо заедно, ще ви държи свързани в тези трудни времена.
Основни трикове за култивиране на надежда
Като изследовател, чиято работа се фокусира върху позитивната психология сред хората, изправени пред предизвикателства, съм съвсем наясно, че ако някога е имало време за разговор за надеждата, то е сега, пише Джаклин Матис, декан на факултета по психология в американския университет “Рютгерс”. Наскоро тя публикува най-добрите стратегии за отглеждане на надежда в тези трудни времена.
На първо място е необходимо да си набележите конкретни, постижими цели и да си направите ясен план за постигането им. Според Матис това е изключително важно, тъй като имащите надежда са наясно, че пътят им ще бъде маркиран от стрес, препятствия и провали, но вярват в способността си да постигат резултатите. Освен това те са склонни да се адаптират, когато срещат бариери, тъй като се фокусират повече върху активността за постигане на целите си, а не върху тях.
Не е задължително да търсите само положителна информация, но е добре да избягвате негативни образи и съобщения. Това обаче не означава, че трябва да се самоизолирате. Напротив, редица проучвания показват, че поддържането на надежда зависи и от хората, с които общуваме. Ако те ни държат отговорни и ни напомнят защо борбата ни не е без значение, ни помагат да търсим добър резултат.
“Култивирането на надежда изисква да съберем доказателства и от собствения си живот и да ги използваме, за да направляваме нашите планове. Също така да се научим да употребяваме ориентири за ефективно измерване на напредъка - без значение колко малък е той”, посочва Матис. По думите й много хора бъркат надеждата с оптимизъм, но между двете неща има голяма разлика. Ако сте оптимист, вие може просто да си повтаряте, че нещата ще станат по-добри, докато за да имате надежда, че това ще е така, ви трябва цел и убеждение, че вие или околните имате способността да я постигнете.
