Как двама австралийци изкараха 72 000 долара за месец от дропшипинг
Когато първата вълна на коронавируса е в разгара си през април, 18-годишният Лахлан Дехлан-Джоунс и 19-годишният Тейлър Райли са двама обикновени младежи в Австралия, които прекарват с часове пред компютрите си, предимно за развлечение. Те винаги са се интересували от възможности, които глобалната мрежа дава за печелене на пари, но никога не са успявали да направят някакъв значим удар. Проектирали евтини сайтове за други хора и така се запознали и станали приятели.
Една вечер, след като гледат репортаж по телевизията как затворените в домовете си австралийци се отдават на различни хобита, а повечето магазини за материали са затворени, осъзнават, че това е златно време да скочат по-високо. Тейлър се втурна вкъщи и каза, че трябва да направим нещо, и то бързо, тъй като след няколко дни е Великден и всички хора ще си останат у дома, завладени от скука, спомня си Лахлан. Цяла нощ не спят, обсъждат варианти и стигат до извод, че за толкова кратко време и без солиден стартов капитал единствено могат да използват системата дропшипинг. Това е продажба на чужди продукти, без физически някога да притежаваш и да плащаш за тях. Тя набира скорост през последните няколко години и вече има редица интернет платформи по въпроса, но двамата австралийци решават, че ще създадат собствен сайт. Намират доставчик на стока от Китай и след няколко дни започват да се рекламират в социалните медии, за което харчат 1600 долара. Oще през първия ден от стартирането на сайта, успяват да изкарат 600 долара, а завършват месеца със 72 000 долара.
“По отношение на дропшипинга тези цифри са нещо, което обикновено не виждате толкова бързо. Беше напълно неочаквано”, разсъждава Лахлан пред “Дейли мейл”. Затова и успехът им бързо напуска пределите на родната Австралия. От двамата младежи започват да се интересуват американски и британски медии. Търсят ги да дават съвети в специализирани издания за онлайн търговия. Анализирайки успеха си, те открояват няколко фактора. На първо място това е затварянето на сънародниците им у дома, но и фактът, че останалият бизнес е намалил разходите за реклама. По този начин са могли да бъдат по-добре представени в социалните мрежи срещу по-малко пари. Плюс е, че знаят добре за какво си говорят хората онлайн и от какво се интересуват, така че не им е трябвало специално маркетингово проучване за стартиране на бизнеса, каквото е нормално да се направи.
Последното всъщност се споделя и от други млади успешни дропшипъри, които са прекарвали ежедневно пред компютрите си и са имали разправии с родителите си, че си губят времето. “Когато за първи път започнах да правя това, бях на 14 г., все още учех, но ми беше скучно. Стартирах с продажби в eBay на ограничен брой продукти”, казва 20-годишният Лукас Цимопулос от Южна Австралия. По това време той въобще не мисли, че това ще стане негов основен бизнес, носещ му по 100 000 долара месечно. Родителите му имали ресторант и той по-скоро си представял сходен на техния живот. Но онлай търговията се оказва неговата стихия. Става толкова добър, че в момента дава съвети на начинаещи. Нещо, което правят повечето му успешни колеги. “Тънкостите на този бизнес не могат да се научат в университет. Много са динамични. Изискват постоянство и споделяне на опит”, обяснява Лукас.
Сред най-популярните дропшипъри е 18-годишният Енджел Бериша. Той е роден в Косово. Стартира в този бизнес, когато е на 13 г., от своята детска стая. Успява да създаде редица онлайн магазини, през които реализира продажби за над милион долара и печалба от 50 000 долара. Когато доходите му стават стабилно шестцифрена сума, започва да обикаля света и да преподава това, което е научил. Съветите му включват как да се установят взаимоотношения с легитимни производители, как да се намерят подходящи продукти и как да се привлече целева аудитория, която би имала интерес да ги купи. По думите му много по-добре е човек да изгради собствена марка и да заложи на 10 стртегически стоки, отколкото да се стреми към сайт, в който се предлагат много неща. Самият той стартира с 200 долара, които също отиват за реклама във фейсбук. “Не сте длъжни да плащате за продуктите, докато не получите пари за тях от клиента. Това е един от начините търговците на дребно да избягват да инвестират парични средства за запаси. Това се прави най-вече с производители от Китай, където продуктът се получава на по-ниска цена и след това се продава на по-висока”, обяснява Бериша. За разлика от конвенционалните търговци на дребно дропшипърите купуват стока само когато имат нужда от нея, и то по цени на едро.
Tъй като този бизнес става все по-масов и конкурентен, не могат да се генерират бързи и големи печалби, особено ако се продават масови стоки. “Възможностите обаче са безкрайни. Продавал съм и супермодни артикули, и стоки за домашни любимци и за бебета”, казва 21-годишният Мохамед Сатар от английския град Телфор. Той отпада от училище и отива да работи в магазин за дрехи, но след 8 месеца е уволнен, тъй като шефът му смята, че за нищо не става. Затваря се вкъщи и започва да се рови в интернет в търсене на идеи за бизнес. Така става собственик на компания за дропшипинг с минимален първоначален капитал. “Инвестирах основно в оформлението на уебсайта и системата му за управление на продажбите, както и за реклама във фейсбук, тъй като това е слабо място на повечето търговци и маркетингът им е боклук”, посочва Мохамед, който вече успява да печели по 30 000 паунда месечно.
За разлика от повечето бизнеси, които изпитват затруднение по време на коронавирусната криза, дропшипингът, изглежда, процъфтява. И към него се насочват не само млади хора, които добре познават настроенията в социалните мрежи и тънкостите за рекламиране в тях, но и такива, които са изгубили досегашната си работи и искат професии с по-голямо бъдеще, каквито електронните търговци безспорно са.
Използвам ли интернет, или той ме използва
Повечето деца не обичат часовете, които губят от социалните медии, те са просто безпомощни да се съпротивляват, смята Бен Брукс. 28-годишният англичанин е написал вече 11 книги, като повечето са вдъхновени от собствения му труден път на порастване. Последната “Неща, които не искате да знаете” има амбицията да се превърне в наръчник за разбиране на днешните тийнейджъри.
“Те са морски свинчета - първите хора, които не познават живот без бърз интернет, постоянно присъстващи смартфони и взаимоотношения, оформени от социалните медии”, посочва Брукс. Той съветва родителите да общуват с децата си как светещите екрани им се отразяват, а не просто да им ги забраняват, когато видят, че прекаляват с тях. Да ги насърчават към самодисциплина и често задаване на въпроса: Използвам ли интернет, или той ме използва. Карайки ги да осъзнаят колко манипулативни са големите компании, които поддържат и рекламират в социалните мрежи, вие ще се докоснете до техните инстинкти за самоопределяне, смята писателят.
Според него е напълно погрешно да се очаква от тийнейджърите да са щастливи, тъй като тяхното нормално състояние е да са недоволни през повечето време, да спят лошо, да има брутални промени в настроението и да искат да стоят с дни в стаята си, хранейки се с мазни сандвичи. Много даже вече се лекуват с лекарства, предписани от доктори за промяна в поведение, което няма нищо общо с психическо заболяване, но не отговаря на представите на по-възрастните поколения. “Всичко, от което се нуждаят тийнейджърите, е любов, а не шпиониране. Трябва да знаете, че всички опитват наркотици и гледат порно и никой от нас не може да направи нищо по-въпроса”, пише Брус.
