Може би някои от по-възрастните софиянци още си я спомнят - родената през далечната 1926 г. Малинка Тановска в продължение на половин век (1943-1993) има завидни любовни авантюри. Освен пълен с градски легенди, които още са живи, животът й е ярко свидетелство за
фалшивия морал и лицемерието
по времето на комунизма у нас. Между нейните завоевания на любовния фронт са много известни българи и чужденци, сред които се открояват световноизвестната кинозвезда Омар Шариф, поетът Георги Джагаров, френският младежки лидер Жан Диар и дори генерал Щефан Фридланд от прословутата служба за сигурност на бившата ГДР - Щази.
Учудващо, но Малинка била от добро семейство и с висше образование. По баща Захариева, тя е племенница на Никола Захариев, най-дългогодишния министър преди 1944 г., по-известен с прякора си Кольо Шекера. Съденият от т.нар. Народен съд държавник е несменяем на поста по времето на три правителства – в първия кабинет на Кимон Георгиев, правителството на ген. Пенчо Златев и кабинета на проф. Богдан Филов. Освен това през 40-те години на ХХ век чичото е подпредседател на Народното събрание и генерален директор на “Хран-Експорт”. Разстрелян е на Централните софийски гробища на 2 февруари 1945 г.
Самата Тановска е завършила Софийския университет със специалност “Философия”. Някои казват, че именно там се увлякла прекалено по учението на Фройд, но както сама обичала да казва, практикувала най-древния занаят
“по убеждение” и “по принуда”,
защото новата власт у нас никъде не й давала работа. Владеела перфектно няколко западни езика и на всичкото отгоре по многобройни свидетелства пеела много хубаво. Ярка и колоритна личност, винаги екстравагантно облечена и със силно червило на устните, тя била като магнит за мъжете още преди идването на комунистите на власт. Заради външна прилика, а и защото прекрасно пее, някои пък я оприличават на Зара Леандър – популярната германско-шведска актриса и певица от 30-те до 50-те години на миналия век.
След години разказвала как още на 16-годишна възраст си купила една образователна книжка, озаглавена “Аз искам”, в която под прикритие от тогавашната цензура се разказвало много за интимните отношения между мъжа и жената. Твърдо решена да приложи наученото от нея на практика, тогавашната ученичка в Първа девическа гимназия си намерила един офицер хубавец и съгрешила с него за първи път. Явно “плодовете на Венера” са й харесали, защото след това започнала да практикува
секс за удоволствие,
а и за да припечели нещо. Но не след дълго настъпили тежки времена за упражняващите нейния занаят. Съгласно наложената идеология любовта трябвало да бъде насочена към партийния вожд, към труда или светлото бъдеще, но не и към секса, който е поставен в категорията “явление, чуждо на социалистическия морал”.
Много от жриците на платената любов или жени с фриволно поведение са интернирани в затънтени села в провинцията или по-лошо - изпратени в лагери. Но минават години и въпреки репресиите Малинка
отново се появява на сцената
Скандално за времето си тя не само прави много секс, но и говори свободно на тази тема табу по улиците на София. Шарена, облечена като “райска птица” в онова сиво време... Та нали свободното еротично поведение също е форма на протест срещу тоталитарното лицемерие и фалшивия морал, проповядван от партийните трибуни.
Годината е 1968-а - началото на сексуалната революция на Запад. По същото време в София се провежда Световният младежки фестивал. В столицата на НРБ от цял свят се стичат много младежи. Още преди да пристигнат чужденците обаче, всички проститутки, които не са сътрудници на службите, са интернирани. Но Малинка имала предимство – не само още не била регистрирана като проститутка, а и живеела в законен брак със съпруга си, цигуларя Тановски.
По това време едно от знаменитите завоевания на Малинка Тановска е Жан Диар – шефът на френските младежи комунисти, който е главен координатор на фестивала у нас. Тъй като много държала клиентите й
не само да имат пари,
а да бъдат хубави и интелигентни, предварително набелязала французина Диар, който в онези години бил световноизвестен като един от идеолозите на еврокомунизма.
Като истински професионалист тя винаги правела предварително проучване – обход, за да разбере къде ходи желаният мъж.
Накрая открила, че е настанен в хотел “София”. Отишла веднага там, но за беда видяла, че мястото отвсякъде е завардено от професионалистките на ДС, които били заели ключови позиции – във фоайето, долу на бара, на терасата...
Тогава тя търпеливо взела да се разхожда отвън и в мига, в който той излязъл от хотела с друг човек, веднага го приближила и го заговорила на перфектен френски: “О, мосю Диар, аз обожавам вашите идеи. (Защото, както обичала да казва, “мъжете, които са на високо ниво, обичат да им се говори за идеи”.) Еврокомунизмът ще спаси света!”. Французинът бил грабнат веднага и попитал: “Коя сте вие, мадам?”. Вместо отговор тя съобразително му подала визитка и казала: “Ето моя телефон, обадете ми се вие и ми кажете кога може да се видим”.
И наистина той й звъни вкъщи, кани я на среща, на която благодарение на добрия си опит тя веднага го свалила. Следва
бурна любов
- първо в хотела, после в апартамента й... За неин късмет мъжът й тъкмо бил заминал на работа по морето, та и теренът у тях бил свободен.
Но няма пълно щастие. Милицията, която явно е подслушвала телефона й, забелязала “нерегламентираната връзка” и веднага й сложили “опашка”. Даже веднъж точно след като френският младежки лидер бил напуснал жилището й, на вратата звъннали две ченгета и строго я предупредили: “Как си позволявате?! Да знаете, че ще имате проблеми!
Проституцията у нас е забранена!”
Явно тя не обърнала внимание на забележката и затова след този случай я интернирали. Не могли да й простят не само факта, че е забърсала чуждия гост “без разрешение” , но и че е преборила конкуренцията на официалните проститутки на Държавна сигурност. Изпратили я в
женския лагер в Ножарево,
Разградско, печално известен и с факта, че в него е интернирана и певицата Леа Иванова.Там Малинка се запознала с много "колежки" от цялата страна и макар винаги да казвала, че е “самородна професионалистка”, усетила какво имали предвид комунистите, когато казвали “отишъл в затвора и попаднал на хора”. Там имало много опитни жени, от които почерпила богат опит, и както разказвала по-късно: “Тези две години и нещо бяха за мен една школа”
Все пак съпругът й простил изневярата. Настоявал пред властта, че докато е бил на морето, тя е останала без мъж, затова лесно се е отклонила, и накрая издействал да я върнат обратно в София.
Но още преди да я интернират, тя имала интимни отношения и не с кого да е,
а със самия Георги Джагаров
Поетът, който направил учудваща кариера по време на комунистическия режим и не само станал шеф на Съюза на писателите, а се издигнал дори до заместник на Тодор Живков в тогавашния Държавен съвет. Заради добрите спомени от секса с Малинка той протегнал могъщата си десница и решил да й намери работа – нещо наистина непосилно за бивша лагеристка.
Дълго се чудил на каква длъжност да я назначи, но накрая се сетил колко хубаво пее. Затова
проявил благородство
и защото нямало други свободни места, по негово настояване я назначили в 129-о училище "Антим IІ" на ул. “Оборище” в София. Преди това обаче все пак я инструктирал да казва, че е била интернирана не за проституция, а по политически причини - заради чичо й.
Така внезапно с височайше ходатайство проститутката Малинка се оказала дружинен ръководител на учебно заведение за подрастващи. Изцяло новото амплоа изобщо не я притеснявало - както казвала: Аз съм играла седем роли в живота. Трябвало просто да смени една обществена дейност с друга. Какво толкова се иска от това да си дружинна? Не е сложна работа - трябва да повтаряш колко велик е комунизмът, колко велик е Тодор Живков... е, и да ги организираш да пеят, а аз умея да пея, казвала си тя. Нали точно такъв бил и аргументът на Джагаров - че ще може да организира всички хорове в училището.
Скоро обаче късметът й изневерил. Едно от по-големите момчета я харесало и правили секс. След това, както често се случва между мъже, той разказал за преживяването на свои съученици, които също решили
да се възползват от услугите
на симпатичната си ръководителка. И накрая вече станала цяла опашка...
“Не че ми е било неприятно - беше много хубаво – разказвала след години Малинка. - Няколко момчета на по 17 години, които сами си търсеха секс - та едно време на тази възраст мъжете са имали по две деца. Освен това, разбира се, на тези ученици, които получаваха жълти стотинки за закуска, пари не съм вземала. Беше само за удоволствие, но се опасявах, че може да се разчуе.”
И наистина става така. Проследили я по донос и изведнъж в стаята на дружинната ръководителка нахлула директорката, придружена от училищен инспектор. Хващат я на местопрестъплението и става огромен скандал. Уволняват я за секс с непълнолетни.
Едно от обвиненията срещу нея е, че е
“облекчавала момчетата
под портретите на държавните ръководители от Политбюро и на вождовете на пролетариата – Маркс, Енгелс, Ленин” .
“Е, какво толкова – коментирала след време Малинка, – нали вождовете са умрели, а онези от Политбюро, като ги гледам какви са простаци, сигурно и презерватив не знаят как да си сложат. А за момчетата - аз вкъщи не мога да ги заведа, защото съм омъжена, и те не могат да ме заведат у тях, защото, дори и техните да са на работа, там има баби, дядовци, братя, сестри...”
Порицали я и за пореден път я интернирали – този път в Ловешко.
Как Малинка е свалила Омар Шариф в Слънчев бряг четете в новия брой на в. "168 часа"
