Срамът и чувството за вина са най-големите бариери за справяне с проблема
Преди двайсетина години англичанките Трини Уудъл и Сузана Константин бяха изключително успешен творчески тандем. Те раздаваха модни съвети чрез телевизионни предавания, книги, сайтове и редовни вестникарски рубрики. Имаха милиони почитатели по цял свят и животът им изглеждаше напълно безоблачен, ако изключим един инцидент през 2002 г. по време на кинофестивала в Кан. Тогава двете бяха упоени, докато спят във вила на Френската Ревиера, от крадци, които задигнаха парите и бижутата им.
През последните години обаче професионалните им пътища се разделиха, въпреки че си останаха добри приятелки. Трини се насочи към бизнеса за гримове, а Сузана се посвети на отглеждането на трите си деца и писането на книги. Според нея нещото, което погребва бляскавата им кариера, е телевизионното шоу “Съблечи нацията”. То е доста критикувано за прекалената голота в него и в крайна сметка спряно.
През последните седмици двете обаче отново са в центъра на медийния интерес, след като повдигнаха темата за алкохолната зависимост на жените и трудностите да се справят с нея. “Аз съм алкохолик и се възстановявам от близо 7 г. Като повечето зависими и аз винях другите за това. Обвинявах съпруга си, че е пасивно агресивен, но всъщност аз бях пасивно агресивната. Бях ужасна, ядосана и бедният ми съпруг трябваше да живее с това”, разкрива 58-годишната Сузана в интервю за подкаст. Понесла тежко края на бляскавата кариера с Трини. “Изведнъж нямах половинката си и затова трябваше да се преидентифицирам като самотен човек, като просто Сузана. Това ми се стори много трудно, сякаш влязох в траур. Загубих цялата си увереност, напълнях, самочувствието ми беше смазано”, споделя тя. Почувствала се освобождаващо, когато си признава всичко това, тъй като през цялото време изпитвала дълбок срам от алкохолната си зависимост и невъзможност да се справи с нея. Чак когато си отговорила на въпросите от какво е причинена, събрала необходимата сила да се справя с нея.
Cега посещава срещи на анонимните алкохолици. Нещо, което и Трини прави понякога. Въпреки че почти 30 г. е чиста, тя се включва в събирания, за да споделя своя опит и да съхранява постигнатото със себе си.
Сблъсъкът на Трини Уудъл с алкохола и наркотиците започва, когато е на 16 г. Отива да учи в Лондон, но има сериозни проблеми със самочувствието по това време заради тийнейджърски пъпки по лицето. Започва да пие по бутилка водка на вечер, след това преминава към наркотици. На 21 г. за първи път е на крачка от смъртта след свръхдоза и се подлага на рехабилитация, но я напуска бързо. “На една от срещите се приближи към мен друг участник и каза: “Не ти е стигнало, трябва да излезеш оттук и да имаш истинско дъно”, спомня си тя. Тази внезапно подадена реплика от непознат ѝ струва още 5 г. алкохол и дрогиране. Една вечер, докато се забавлява с трима близки приятели, решават да сключат договор, че спират с наркотиците и пиенето. “Отчаяно исках да го направя – за първи път от 10 г. имах това чувство. Обадих се на моя психиатър и му казах, че вече съм готова”, казва Трини. Прекарва седем месеца в програма за рехабилитация и още половин година при домашно наблюдение. Останалите трима приятели не успяват да спазят дадената дума и вече са покойници. Като връща лентата назад, Трини прави равносметка, че залитането към пиенето се дължи на ниско самочувствие, а вероятно и на генетична предопределеност, тъй като дядо ѝ и чичо ѝ също са били алкохолици. Смята, че това е болест, а не избор, и затова продължава да се придържа към терапевтичната програма от 12 стъпки на анонимните алкохолици, чиято основна философия е, че трезвеността не е състояние, а процес.
Tова всъщност ѝ помага да преодолее редица трудни житейски ситуации, без да се връща към чашката и наркотиците. След като се омъжва за бившия музикант Джони Елихаоф през 1999 г., тя преживява няколко спонтанни аборта. Подлага се на инвитро процедури, за да може да роди дъщеря им през 2003 г. Шест години по-късно двамата се разделят, а през 2014 г. Джони се самоубива. По това време Трини е в процес на търсене на нова кариера, след като тази със Сузана се е разпаднала. Налага се да се откаже от големия си дом, да разпродаде част от модните си дрехи и вещи, за да стартира собствен бизнес. Започва да се среща с 21 г. по-възрастния от нея бизнесмен Чарлз Сатчи, с когото са заедно и до днес.
Откровенията на Трини и Сузана за алкохолните им проблеми идват в момент, в който много хора прибягват до чашката в опит да се справят със стреса, породен от коронавируса. Още в началото на пандемията Световната здравна организация призова алкохолът да не се използва като средство за успокоение, защото всъщност не е таково и употребата му може да доведе до сериозни психически и физически проблеми. Въпреки това редица проучвания показват, че продажбите му са скочили през последните месеци, включително и у нас. “В България имаме традиционно високи нива на прием на алкохол и при двата пола, но в рамките на тази епидемия употребата му се засили още повече. Което пък показва липсата на разбиране на това, че има и други методи за справяне със стреса”, коментира представителят на СЗО доц. Михаил Околийски пред Би Ти Ви. Той посочи, че заради увеличеното пиене се наблюдава и повишаване на агресията, като от началото на епидемията са убити около 17 жени.
Според Ани Грейс, която е консултант по самопомощ за справяне с алкохолизма, срамът и вината са най-големите бариери пред хората, които искат да се справят с този проблем. Ако се чувстваш постоянно негативно настроен към себе си, това те кара да се въртиш в омагьосан кръг, казва тя пред “Дейли мейл”.
Преди да стане консултант, Грейс също системно разчита на пиенето, за да се справи със стреса в мениджърската си работа за голяма фирма.
Pешава да спре, когато се улавя, че носи в дамската си чанта малки бутилчици с вино и си поръчва шампанско и по време на сутрешни полети. Но най-отрезвяващо ѝ действа момент, в който 5-годишният ѝ син отказва да го гушка, защото има сини зъби от виното и мирише лошо.
“Не си казвайте, че се отказвате от алкохола завинаги, тъй като неспазването на амбициозни ултиматуми ще ви накарат да се почувствате още по-зле. Определете си по-кратък срок от месец или два. Аз винаги си казвам, че пия, когато искам, просто не съм пожелавала от 6 г.”, съветва гуруто по самопомощ. Ако решите ритуално да късате с порока, не избирайте за последно питие нещо, което ви е любимо, а си сипете нещо, което ще ви убеди колко лош е вкусът на алкохола. “Мислете за отказването като за печелене от лотария. Проучване показва, че алкохолиците могат да похарчат до 300 000 паунда за пиене през живота си”, допълва Грейс.
Жените се пристрастяват по-бързо и при по-малко количество
Редица проучвания са показали, че жените стават по-лесно зависими от алкохола в сравнение с мъжете. На първо място, причините са биологични. Те обикновено са по-леки от мъжете. Телата им съдържат по-малко вода, но повече телесни мазнини, което води до по-голяма концентрация на алкохол и бърза реакция върху организма.
Затова представителките на нежния пол не трябва да консумират повече от едно стандартно питие на ден или седем на седмица, за да разчитат, че няма да развият зависимост и съпътстващите я здравословни проблеми.
Такива например са сърдечни заболявания и увреждане на черния дроб, както и рак на гърдата.
Съществуват обаче и психологически фактори, които правят жените по-уязвими към алкохолизма. За разлика от мъжете, за които е прието да излязат за по чашка с приятели, на подобно женско поведение все още не се гледа с добро око, особено когато става въпрос за майки. В резултат някои от тях започват да пият у дома първоначално като лекарство срещу стрес, а след това и по навик.
