Праисторическият солодобивен център в Провадия е със стотина години по-стар, отколкото беше обявен досега. Това е установило специално изследване, направено в лаборатория в Глазгоу, за което съобщи пред журналисти ръководителят на разкопките проф. Васил Николов.
Археологът, който работи от 2005 г. в комплекса, показа пред медиите последните открития - интересни керамични съдове и други артефакти, сред които керамично капаче, наподобяващо маска без уста, от късния халколит. Установено е, че добивът на сол край Провадия е започнал около 5 600 години пр.н.е., или с около 100 години по-рано, отколкото се е смятало досега, разказа проф. Николов.
В момента археолозите проучват две къщи, едната от които е била двуетажна, поне 400 квадратни метра, където е намерена маската.
За сега не може да се каже за какво точно е служила маската. Двете дупчици в горната част подсказват, че или е висяла на стена, или е била капак на керамичен съд, който се е вдигал и спускал.
В праисторическото селище са живеели около 450 души, разказа още археологът. Тогава солта е била много ценна и заселниците са били нападани непрекъснато и били принудени да издигнат високи крепостни стени, според изследвания - първите такива в Европа.
Проф. Николов е убеден, че солницата край Провадия е свързана с Варненския халколитен некропол, където е открито най-старото технологично обработено злато в Европа.
