Народната певица води днес първия си онлайн клас по пеене, като ученичките ѝ са в Ню Йорк
На хиляди километри разстояние, пресичайки Атлантическия океан, Янка Рупкина ще преподава днес пеене на нюйоркчанки от апартамента си в София.
Това е първият онлайн урок, който тя води, макар че има ученички по целия свят - от Австралия, та чак до Великобритания.
Поканата получава от българка, която дълги години живее и работи в Щатите. “Ще направим някои от песните ми. Вероятно малко ще знаят за мен и ще им разкажа част от биографията си”, обяснява Рупкина.
“Има млади американки, а има и жени на възраст, които се интересуват”, допълва тя, разказвайки колко са сладки, когато се опитват да разучат българската народна музика или танци. “Има някои, които не са много музикални или не са пели никога, но тези с желание учат с точност произношението на нашите текстове. Много е сладко. Знаете ли за тях колко е интересно, а и за мен също”, казва Рупкина.
Това може да се счита за своеобразен подарък за 82- годишния ѝ рожден ден. Заради пандемията не покани много хора, но посрещна някои от колежките, с които е пяла в “Мистерията”. Въпреки това в дома ѝ в София никога не се чувства самотна. В него са наредени три специални снимки - на Васил Левски, на футболиста Георги Аспарухов - Гунди и на покойния ѝ съпруг - националния състезател по борба Георги Рупкин.
“Наредила съм ги
тука по фотьойлите,
сложила съм им
цветя. Когато
влизам и излизам,
те ме зареждат
с положителна
енергия”,
казва певицата.
Снимката на Левски избира, защото и той като нея винаги следва принципа на честността. Гунди е бил много добър приятел на съпруга ѝ Георги. “Той ми беше подарил фланелка. Тя е тук - даже сега я гледам срещу мен”, обяснява Рупкина. Върху нея обаче няма автограф от великия футболист. “Тогава не се сещахме за такива неща”, смее се народната певица. Тя е и добра приятелка със съпрата на Гунди Величка, която в момента живее в Щатите.
Янка проплаква за първи път на 15 август, големият празник на Света Богородица. На майка ѝ обаче ѝ трябвало повече време, за да се възстанови, защото била голямо бебе. Тя успяла да запише в регистъра дъщеря си 10 дни по-късно. Затова и Рупкина чества рожден ден на 25-и.
“Не помня да съм го празнувала като малка”, смее се тя. “Бяхме четири деца тогава. Аз съм най-голямата, с две сестрички - Данка и Минка, и братче имам - Гошко”, обяснява Рупкина. Има снимка с по-малките си роднини, когато тя е на 6 г. “Спомням си, че тогава вече пропях на сцена пред училището. Покачиха ме на една маса”, разказва със смях певицата.
Когато поотраснала и дошла в София, за да се яви на кастинг за ансамбъла “Филип Кутев”, започнала заедно с останалите певици да отбелязва рождения си ден.
От тогава до сега го е посрещала на различни точки по земното кълбо - където я отведе талантът ѝ. Когато става на 53-54 г., е в Лондон.
Там трио “Българка” има концерт с оркестър “Балкана”. Тогава изпълненията им организирал американският импресарио на групата, който е работил с “Пинк Флойд” и много други популярни банди. Рождения си ден тогава отпразнувала с него и с останалите музиканти. “Той беше поканил специално майка си от Ню Йорк в Лондон. Това беше най-голямата изненада за мен. Празнувахме вечерта. Беше ми донесла едни златни обици с червени сърчица и герданче”, спомня си с умиление Рупкина.
Но това далеч не е единственият ѝ незабравим рожден ден. Преди няколко години го посрещна с приятелката си Роза Попова в Одеса, където Попова е заместник-посланик на България. “Бях поканена да направя концерти с техни състави. Минаха много добре. Пак се случи така, че на 25 август бяхме свободни и тя ми направи голяма изненада. Поръчала всичко за вечерята, която направихме с руснаци, колеги, журналисти и хора от посолството”, разказва Рупкина. “Може би пак ще отида там. Е, едва ли ще е за рожден ден, но както пее Мая Нешкова: “Всеки ден е рожден ден”, смее се народната изпълнителка.
Преди това е изпратена на делегация в бившия СССР. “Аз бях единствено сам-сама. Моя приятелка рускиня ми беше подарила малка кукличка, която прилича много на нея и на нейния съпруг - казваше се Сашо и беше генерал”, разказва Рупкина. Интересното е, че на дефилето именно тя носела знамето, а всички групи от по 20-30 човека вървели зад нея.
Запознала се и с космонавт, който бил в града. “Тогава разбрах защо хората толкова се вълнуват, когато се докосват понякога до нашите костюми или когато ни пипнат за забрадка или за ръчичка.
Спомням си как не
можах да дойда на
себе си 3 дни, след
като се допрях до
скафандъра на
космонавта”,
все още с вълнение в гласа разказва народната певица.
“Аз много обичам летците, обичам пилотите”, смее се тя. “Защото много хвърчах. Една моя приятелка от родното ми село - Генка се казваше, викаше: “Ти, като излезеш от село, само хвърчиш в небесата с тези самолети. Ние кога ще те видим? Вашата къща е нависоко, има площадка. Защо не вземеш да си купиш един самолет и сама да идваш тука, да ни разхождаш високо из горите”, спомня си със смях Рупкина. “Аз спечелих пари, ама за България. За мен не можах да спечеля. Е, имам колкото да се прехраня”, старае се да не се оплаква народната певица. Въпреки това наистина цял живот лети. Тя беше и сред пътниците на самолетната катастрофа през 1971 г. заедно с Паша Христова, Мария Нейкова и Борис Гуджунов.
Певицата остава жива, но със сериозни изгаряния по ръцете. Въпреки всички трудности, през които е преминала, никога не е губила силата на духа си. Включително и в сегашната пандемия от коронавирус. “На човек може да му се случат както много хубави неща, така и много лоши. Ние трябва да сме силни, за да преодоляваме всичко.
Аз, както съм
изпадала в
най-различни
критични ситуации,
понякога се чудя как
съм жива,
макар че знам, че съм силен човек и духом не падам никога. Винаги съм се стараела да намирам начин, за да излизам от такива състояния. Това никак не е лесно. За да преодолееш трудните моменти, нервите трябва да са много яки или трябва да се намира начин - кога с някое хапче, кога с някоя добра приказка или песен”, съветва Рупкина.
И до днес помни думите на баба си:
“И на най-големия
душманин давай
добър съвет, давай
една хапка хляб
и не му затваряй вратата, защото не се знае в какъв момент може да ти потрябва”. “Така е, злото върви с доброто и обратното”, съгласява се с нея народната певица.
Възрастта никак не пречи на Рупкина, за да прави това, с което винаги се е занимавала и в триото “Българка”, и в “Мистерията” - популяризирането на българската музика по целия свят.
“Оттогава се знае за България, защото лично аз съм правила много интервюта, макар че на някои моменти е имало препятствия.
Беше ни забранено
преди 1990 г. да
даваме ние лично
интервюта
Такава беше системата. С нас имаше придружители, разни полковници да ни следят кой къде и какво прави. Доста от нас имаха проблеми, аз също, понеже от малка съм щурава глава, но съм преодоляла всичко. При мене няма фалш. Така че никой не може да ме обвини в нищо”, казва Рупкина.
Случвало се е да я свалят от някой самолет в чужбина. “Чудила съм как да се оправям”, спомня си народната певица. “Някои хора ми казваха: “Оправяйте се сами”, допълва тя. Заради това се е случвало да закъснее и за свой концерт.
“Аз бях сред първите с голите гърди, застанали по митингите след 1990 г., и си сложих главата в торбата.
Много пъти бях заплашвана, но не ми се случиха лоши неща. Слава богу съм още жива”, казва Рупкина, която от известно време е и прабаба на синеокия красавец Виктор.
