До края на август тази дребна риба няма мазнини и става за осоляване
Хамсията напълни Варненски залив и даже се мотае между краката на плажуващите. Някои от тях се опитват да хванат сребристи рибки с ръце просто за кеф.
По кейовете обаче пенсионери клатят здраво 8-метровите пръти с по 3 чепарета на тях и вадят цели нанизи с хамсии.
Използват се същите куки с изкуствени пера както за сафрида.
Обикновено това са ламета със зелено, червено, черно, розово.
За хамсията обаче трябват специални чепарета. При тях куките са не повече от 0,12, а ламето е комбинирано със светлосиньо. Добре е на тях да има и друга кукичка с чисто черно перо, защото някога хамсията се е ловяла само на перушини от черен юрдек.
Хамсията е от същия род на сардините, както и цацата, но е по-крехка, по-едра и доста по-вкусна.
Хамсията е в основата на средиземноморската консерва аншоа. Навсякъде тя се смята за вкуснотия, италианците я комбинират във вид на паста даже с агнешко и телешко месо.
При нас най-разпространеният начин за консумация е пресносолната хамсия. Тя е нещо като българското суши, което обаче сега не е на мода заради замърсената морска вода. Варненци слагат хамсиите, като предварително им смачкват главите, неизмити - ред сол, ред риба.
След 24 часа се вадят филетата на рибата и се изкисват във вода и оцет. После се добавят подправки и започва пиршеството с добавяне на маслини, зелен лук, копър, черен пипер и мастика например.
Иначе пресносолната хамсия се прави и в средиземноморските страни. В Перу пък има особена рецепта за подобен начин на консервиране. Там хамсиите престояват в марината, приготвена от сока на плодове с висока киселинност, люти чушки и сол и могат да се ядат на 20-ата минута.
По принцип хамсията се осолява и оставя в каче да узрее поне 30 дни, след което филетата се вадят, мариноват се и се слагат в буркани.
Голямата тънкост е да се знае докога хамсията става за консервиране. Това е до средата на август, защото след това тази риба започва да трупа стремглаво мазнини.
Септемврийската хамсия е голяма и супертлъста, при осоляване веднага гранясва и трябва да бъде изхвърлена на боклука.
Сафридът и зарганът тръгнаха яко на Тюленово
Изчезналият през последните две седмици сафрид изби на Тюленово. Там морската вода е с два градуса по-студена и явно рибата усеща вече есента и яде, коментира известният рибар Пламен Петров.
В момента цели бригади с петромаксови лампи или модерни осветителни тела атакуват рибата.
Въпросът е човек да отиде по-рано през деня и да си запази място.
След пускането на светло петно във водата се клати с дълги прътове с чепарета. Отначало сафридите са на 8 м дълбочина, но с напредването на нощта идват до камъните и могат да се ловят и с 5-метрови директни телескопи.
Сафридът кълве и на морски червей, но на Тюленово никой не харчи скъпата стръв. При зори по-досетливите вадят плаващи бомбарди и тогава на червей се хващат големи платерини.
По магазините във Варна се появиха вече огромните китайски морски червеи в специални кутийки, които се режат на три и стават идеално за зарган.
Каракуди из разливите на Струма
Множество каракуди са били хванати последната седмица на р. Струма край Благоевград. Неочакваната радост била гарнирана с различни по размер морунажи.
В момемента на реката се скатават и скобарите, и кленовете. Нагоре по течението край Пастух се е обадила леко и черната мряна.
По приницп датата, на която тази риба полудява, е 9 септември.
В последните години черната мряна като че изчезна от високопланинските реки в Източна България.
Няма я дори на вировете на Луда Камчия край Бероново и Есен. Още по-фрапантно е намаляването на популацията ѝ в реките в Еленско.
