1. Група колеги се уговарят да излязат след работа, за да отидат на театър. Ще се присъедините ли към тях?
а) Да, обичам да излизам с колегите си извън работа, често аз съм инициатор/ка на подобни излизания.
б) Ще се присъединя, ако съм в настроение. Понякога след тежък работен ден искам само да се прибера и да погледам нещо разтоварващо.
в) Не, колегите ми знаят, че не съм по подобен тип излизания. Вероятно няма и да ме поканят.
2. Улавяте ли се, че все по-често започвате да се чувствате самотни?
а) Понякога се чувствам самотен/а, но винаги имам човек на когото мога да се обадя или с когото да се разбера да се видим.
б) Не, приемам времето, в което съм сам/а, като подарък към себе си.
в) Да, често съм самотен/а, но не знам какво да направя, за да се отърва от това чувство. Разговорът с околните невинаги помага.
3. Имате ли чувството, че сте свикнали да правите всичко сами?
а) Знам, че имам умения да се справя сам/а с много неща, но винаги има кого да питам как се сменя бушон или да поправя абсорбатор.
б) Не, смятам, че няма как да разбирам от всичко, но имам приятели с различни интереси, на които мога да разчитам при нужда. Все пак се старая да не ги търся при всеки малък проблем.
в) Нямам голям избор, не мога да си позволя да съм зависим/а от някого или да искам помощ за нещо. Това ме кара да се чувствам слаб/а.
4. Когато сте общували с десетки хора цял ден на работа, тази социализация кара ли ви да се чувствате уморени?
а) Не, напротив, зарежда ме с енергия. От разговорите може да ми хрумнат нови идеи, по които да работя, да науча заглавието на интересна книга или филм и т.н.
б) В повечето случаи - да, защото за разговор се изисква енергия. Все пак, ако събеседникът ти е интересен, това ти носи повече удоволствие, отколкото умора.
в) Да, имам чувството, че влагам много усилия в разговорите си, защото искам да бъда интересен събеседник, а не твърде досаден.
5. Харесва ли ви да прекарвате време сами вкъщи?
а) Не, смятам, че това е губене на време. Предпочитам да поговоря с някого.
б) Да, понякога човек се нуждае от това, но не означава, че не харесвам събиранията с компания.
в) В повечето случаи - да, но имам чувството, че съм свикнал/а с това да съм сам/а.
6. Чувствате ли се добре в големи компании?
а) Да, обожавам да съм сред хора и да излизам навън. Често съм душата на всяко събиране.
б) Ако познавам поне половината хора от компанията да, но не искам да се чувствам като натрапник.
в) Не, предпочитам по-малките компании, събирайки се с хора, с които споделяме еднакви интереси и имаме какво да си кажем.
7. Колко често в седмицата излизате навън за вечеря или разходка в парка с приятели?
а) Често, поне 4-5 пъти в седмицата, стига да имам свободно време.
б) Старая се да се виждам с приятелите си по-често, затова излизаме около 3 пъти в седмицата.
в) Виждам се с приятелите си по-рядко - около веднъж седмично. По-често се чуваме по телефона или си пишем в интернет.
РЕЗУЛТАТИ
Най-много
отговори “а”
Вие определено сте социално животно. Самотата не ви понася много и именно заради това последните месеци на социална дистанция и седене у дома не са били лесни за вас. Умеете с лекота да общувате с околните. Знаете как да задавате въпроси така, че да извлечете някаква полза от всеки разговор. Любопитни сте, искате да научавате нови неща и затова лесно стопявате неловкото мълчание, когато се запознаете с някого. Това е много хубаво качество. Именно заради него обаче сте склонни да изпитвате самота по-често от околните.
Най-много
отговори “б”
Вие умеете хем да си прекарвате добре в голяма компания, хем да се наслаждавате на времето си сами. Второто приемате като нещо задължително, чрез което зареждате батериите на тялото си. Затова не мислите за самотата като за нещо лошо. Умеете да запълните времето си с някой хубав филм или интересна книга. В същото време не бягате от социалните събития. Напротив, редовно се виждате с приятелите си и ги търсите, когато имате нужда от тяхната помощ. Именно по този начин се формира общност.
Най-много
отговори “в”
Вие вероятно сте осъзнали, че сте по-отдалечен от околните. Хем искате да промените това, хем ви е страх, че ще станете някак зависими от тях. Предпочели сте самотата пред това да позволите на някого да заеме голяма роля в живота ви. И макар често да си мислите колко хубаво ще е, ако това се промени, не предприемате никакви мерки. Просто сте свикнали да е така и се успокоявате с това, че макар да не сте суперщастливи, поне не сте и нещастни. Спрете да бягате от силните емоции и допуснете някого близо до себе си.
Как се отразява тя на тялото ви
Макар самотата да се възприема като състояние на ума, тя се отразява негативно и на тялото ви. Едно от нещата, които засяга, е паметта ви. Самотните хора по-често забравят, че са поели някакъв ангажимент, не следят дните от календара и по-трудно се концентрират, когато трябва да извършат важна задача в работата си.
Самотата вреди и на мускулите в цялото ви тяло. Тя може да доведе до липса на сила в коленете и краката, както и до мускулни схващания. Освен това болката от тях се усеща по-силно, защото самотните хора са по-склонни да изпадат в депресивни състояния. При тях усещат по-ясно негативните емоции.
Започвате ли да ги усещате все по-често, тялото ви изпада в стресово състояние - сякаш усеща, че над вас е надвиснала опасност, и ви казва да бягате. В това положение оставя на заден план грижата за някои от другите си функции като храносмилането. Затова вероятно самотните хора по-често усещат болки в стомаха.
Не им помага и това, че имат проблеми със съня. Има вероятност както и да прекарват прекалено много време в леглото, така и да будуват цяла нощ, опитвайки се да затворят очи поне за няколко минути. Самотата може да причини трайно безсъние. Липсата на сън води и до липса на енергия. Затова ще бъдат и по-малко склонни да се опитват да водят разговори с околните. Това може да увеличи чувството за самота.
