28-годишната Ташка от Чирпан е кръстена на тези скали
С Ташка Георгиева от ромската махала на Чирпан се запознах през септември 2012 година. Тогава тя беше на 20 години и работеше като здравен медиатор сред съкварталците си.
Тогава тя простичко обясни: Моята задача е да помагам на ромите да общуват по-лесно с различните институции. Това, че съм от ромски произход и владея български, турски и цигански език ми помага много, защото твърде често нашите хора са неграмотни и не могат дори една молба да напишат - било за социална помощ, било за ТЕЛК. Самата тя бе завършила икономика в местната селскостопанска гимназия и мечтаеше да запише висше образование в специалността "Социални дейности" на Тракийския университет в Стара Загора.
Тогава Ташка разказа още, че тя е живата връзка между личните лекари и хората от ромската общност, които в Чирпан са около 3 хиляди души. През онзи септември на 2012-а година най-близката задача на момичето беше да убеди 12-годишните девойчета от махалата да се ваксинират срещу рак на маточната шийка. Постоянно трябваше да им обяснява и това, че ранните бракове не са хубаво нещо.
Сега, 8 години по-късно и в разгара на пандемията на коронавируса, пак се наложи да разкажа как работят здравните медиатори в циганската махала на Чирпан. Оказа се, че те са вече две жени. Първо попаднах на Зейнеп Мирославова, която е и отговорник на всички здравни медиатори, които работят в циганските махали на селища от Старозагорска област - общо 11 души. Тя е на поста си заедно с моята отколешна позната Ташка Георгиева.
Осем години по-късно най-актуалните задачи пред Ташка в махалата са по-различни: да обикаля хората буквално къща по къща и да ги убеждава да си останат по домовете и да спазват лична хигиена, за да не се заразят с коронавирус, да помага на самотни възрастни да се снабдяват с храна и лекарства и т.н.
Има промяна и при самата нея - е, не е записала да учи висше образование, но е взела успешно един от важните изпити в живота. Ташка вече е майка на 3-годишен син и макар и да не е подписала граждански брак, има любим мъж до себе си. На 3 април т.г. тя навърши 28 години.
Пак тогава я попитах не е ли малко странно името Ташка за едно момиче и тя ми разказа с готовност историята на личното си име...
Едни са кръстени на баби и дядовци, други носят името на кръстника си или на филмови герои, харесани от родителите им. Някои са избрали име от книга, трети са нарекли отрочетата си на видни за времето си политици. Само 28-годишната Ташка Георгиева от Чирпан е кръстена на... една скала, на един камък.
"На турски камък е таш, от там идва името ми Ташка. Преди мен майка ми родила две момичета, които починали. Когато забременяла с мен, чула, че който се провре в един отвор на скалите край село Медово, община Братя Даскалови, ще бъде здрав. Бездетните ще заченат, родилките ще родят здрави деца. Отишла там мама и дала обет: ако роди здраво момче, ще го нарече Бекташ. Ако е момиче - Ташка. Затова съм Ташка. И винаги съм искала да видя камъка, на който съм кръстена".
Това сподели с "24 часа" през есента на 2012 г. момичето, което работи по програма като здравен медиатор в община Чирпан.
В самото село Медово навярно във всяка къща имат по една история, свързана със скалите, които според поверието наистина лекуват болни и бездетни. Те са на няколко километра на север от селото, в полите на Средна гора. Наричат ги Каменната или Вкаменената сватба.
А през онази есен "24 часа" сбъдна желанието на момичето от Чирпан да види камъка, на който е кръстено, като покани на разходка до природния феномен нея и родителите й Тодорка и Борис. Майка й си припомни пътя, който извървяла бременна преди години и посочи дупката в скалите, през която се провряла тогава 3 пъти с молитва за здравето на бъдещото си дете.
Ташка е живото потвърждение на една легенда, която местните разказват от десетки години. В устата на 90-годишната тогава баба Рада Радкова, днес покойник, легендата звучеше така:
"Живял някога в селата около Хисаря личен момък, Ташко. Богат бил той и много работен. Една година се родило много жито и Ташко все не успявал да намери свободна от мливари воденица, където да го смели на брашно. Тук опитал, там опитал, накрая стигнал с колата си през девет воденици в десета, чак някъде далече в равно Загоре. Там воденичарят го съжалил, че идва отдалече, и му обещал на другата сутрин да смели житото му. А вечерта, докато чакал реда си, другоселецът се разходил из селото и попаднал на хорото. Водела го лична мома - Чона. Ташко толкова я харесал, че като се върнал обратно в селото си, не издържал, събрал сватбари и тръгнал обратно да иска ръката й.
Добре, но майка й и баща й на Чона не искали да дадат щерка си за булка толкова далече, та отпратили сватбарите. Те обаче не си отишли, ами се скрили в близката гора и вечерта откраднали момата. Тръгнали към момковото село, но се уморили и по пътя спрели на изгрев слънце да починат на хълма над Медово. Тук ги настигнала майката на Чона и проклела сватбарите всички на камък да станат. А майчината клетва е най-силна и винаги стига. В миг всички на камък станали. Младоженецът Ташко и булката Чона сплели в кръг телата си във формата на венчален пръстен. И който се промуши през него, оздравява, а бездетните зачеват".
А според читалищния секретар в Медово Иванка Русинова легендата звучеше малко по-различно: момъкът е Димо, а момата - пак Чона. Само че като спрели на почивка на Медовското кале сватбарите, пред тях се явил дрипав и немощен старец, който им поискал нещо за ядене и за пиене. Сватбарите обаче го пропъдили с думите, че на скитници и дрипльовци хляб не дават. Само дето старецът не бил обикновен човек, а самият Господ, който бил слязал на земята да учи хората на ум и разум. И тъкмо той ги проклел на мига на камъни да станат. Така била записана легендата още през 1938 година, дори в района има местност, наречена отколе Чона баир.
Двете легенди за Каменната сватба са различни, но в едно те съвпадат: скалите лекуват.
Тодорка от Чирпан чула това от приятел на мъжа си Борис през есента на 1991 година. "До тогава бях родила две живи и здрави деца - през 1982-а син Георги, от първия ми съпруг, и две години по-късно Гергана - дъщеря на Борис. След това с него искахме още деца, но една след друга се намериха Наска, през 1986-а и Мария, през 1988-а, които починаха като бебета", разказва жената, докато пътуваме към Медово.
За тях докторите казали, че имат атрофия и все ги вземали в старозагорския дом "Майка и дете". Майката видяла Мария за последно, когато момиченцето било на 8 месеца. "Беше си здрава. След седмица отидох в дома уж да я изпишат, даже и дрешки и носех, но ми казаха, че е умряла. Дори не ми дадоха да я видя, камо ли да я погреба - била много страшна, с отворена глава и какво ли не... А в документите написали пневмония като причина за смъртта. Пък след 7 години дойдоха вкъщи да я търсят да ходи в първи клас. Питам как може мъртво дете да ходи на училище, после ми казаха, че станала грешка. Знам ли какво да мисля, тогава много плакахме", връща спомените си Тодорка.
Тя ходила по лекари, които й казали, че няма генетично заболяване и пак може да ражда. Затова много се зарадвала, когато разбрала, че отново е бременна. Този път искала да роди здраво дете на Борис. А той чул от свой приятел - Шмильо Калчев, който работел в горското, за силата на Каменната сватба. Даже човекът тогава ги завел на самото място.
"Проврях се аз три пъти през отвора в скалите, после на едно дърво в съседство оставих един потник, един комбинизон и 5 лева, такава беше традицията", разказва още Тодорка и показва на Ташка дупката в скалите. В този момент тя дала онази клетва: ако роди здраво дете, ще го кръсти Бекташ или Ташка. Тя изпълнила дадената дума. И показва за първи път на порасналата си вече дъщеря камъка, на който тя носи името.
Тук в разговора се намесва и бащата Борис: "Тогава ни посъветваха да вземем едно малко камъче от скалите, да го зашием в един колан и жена му да не сваля колана, докато не роди. Добре, но веднъж отидахме на баня и камъчето се изгуби - и аз не зная как, уж беше здраво зашито в колана. Камъчето се изгуби, на други ден Тодорка направи силно кръвотечение, за малко да изгуби бебето, но Бог се смили".
Ташка се родила седмаче - на 3 април 1992 година. Била едва кило и осемстотин, но майка й повече не дала детето си в дома, а сама успяла да го отгледа. Здраво, както повелява легендата.
А в Медово допълват някогашната легенда за Каменната сватба със скорошната история на едно дръвче, израснало в скалите. То било оксъм - широколистно дърво, но един говедар от селото го отсякъл. Посегнал на него, без да знае, че това било пряпорецът /знамето/ на девера на сватбата, каквито се носят по този край. И веднага синът на говедаря се сковал от невярна болест.
Това последното никой не се наема да потвърди със сигурност, но и досега интересът към Каменната сватба над Медово не е секнал. Дори в читалищния музей на селото са отделили специален кът за природния феномен. Единственият проблем е, че достъпът да скалите е труден, пътеките дотам почти не личат, а през лятото имало и много пепелянки. Туристите от Чирпан и общината в Братя Даскалови отдавна се канят да построят екопътека до горе, но още всичко е на етапа добри намерения. Когато това стане, а се прибави и нужната реклама, този все още чист и с девствена природа край на България ще може да привлича много гости. Не е задължително всички те да са болни и да идват, само за да търсят избавление при скалите.
ххх
Когато се зарових в историята за Каменната сватба, камъкът стана много близък и на мен, защото вкаменената младоженка и в двата варианта на легендата се казва Чона. Местността, където са скалите, местните от Медово наричат Чона баир.
Чонка се казваше покойната ми майка...