Дамата сякаш повтаря ролята си от филма “Изпитание” в живота - напуска един съпруг тук, отива в Париж и среща втория, той умира мистериозно, но тя стига до Холивуд и третата си голяма любов
Според международната платформа с база данни за киното – imdb.com, българо-унгарският филм от 1942 г. “Изпитание” има пределно простичък сюжет, доста сантиментален и типичен за онази епоха.
Обвинена в изневяра жена мистериозно изчезва. Всички, включително и съпругът ѝ, предполагат, че е отишла някъде и се е самоубила. След много години той я открива съвсем случайно. Оказва се, че тя е била бременна от съпруга си, когато е изчезнала, но доста добре се е справила в живота – родила е син, който е пораснал, а самата тя е станала много богата.
Ролята на мъжа в режисирания от Хрисан Цанков филм се изпълнява от Кръстьо Сарафов, а на жената – от Надя Ножарова, по онова време оперетна звезда.
Сюжетът на филма обаче по странен начин напомня за живота и по-нататъшните перипетии на самата Надя Ножарова. По време на снимките на филма, които са в Унгария (продукцията е българо-унгарска и според imbd.com филмът има българска и унгарска версия, която е с други актьори), Ножарова е омъжена за 25 години по-възрастния от нея Ангел Сладкаров, един от доайените на българската оперета и директор на театър “Одеон”, където тя самата играе.
Но в Будапеща се запознава с испанския дипломат граф Наваро, влюбва се в него, връща се в България, за да се разведе набързо с Ангел Сладкаров, и отива да живее в Монте Карло като Надя де Наваро, съпруга на посланика на Испания при двора на монакския принц Рение.
Още преди края на Втората световна война обаче граф Наваро е убит при неизяснени обстоятелства и тя заминава да живее в Париж. Тук я намира дошлият чак от България въпреки военните действия Сладкаров, който се опитва да я придума да се върне при него – ако не като съпруга, то поне като примадона, защото Ножарова пълни залите.
Надя, която е родена през 1918 г., по онова време е нещо като
съвременните поп диви.
Най-големият ѝ хит е “Аз живея за любов” по музика на Йосиф Цанков и текст на Петър Увалиев (същия интелектуалец, който през по-голямата част от живота си по-късно живее в изгнание в Англия). Увалиев е автор на либретото на оперетата “Продадена любов”, откъс от която е тази песен.
Днес песента “Аз живея за любов”; може да се чуе в изпълнение на Надя Ножарова в youtube, във видеоклип от тогавашна плоча. Но ето как я описва в спомените си Драган Тенев: “Беше чернокоса и леко разногледа, но имаше чудесни крака, които умееше да показва превъзходно на сцената в своя коронен номер - опряна на уличен фенер, пееща “Аз живея за любов”. При това нейно изпълнение публиката в “Одеон” винаги изпадаше в неописуем възторг. Аплодираше я лудо, а Ножарова, осветена от прожекторите, не помръдваше и със своята дискретна интелигентност триумфираше неподвижно”.
Ножарова обаче освен всичко друго е и доста амбициозна и след като отказва на Сладкаров, заминава за САЩ с идеята да превземе Холивуд. Тя е възпитаничка на Американския колеж в Ловеч и няма проблеми с английския. В щатското кино отбелязва няколко епизодични роли и след като вижда, че не ѝ провървява, заминава за Ню Йорк, където смята, че има шанс из музикалните театри на Бродуей.
Тук обаче среща голямата си любов и своя трети съпруг - Сид Фарбър, бизнесмен средна ръка, занимаващ се с недвижими имоти. Те се омъжват през 1953 г. Как двамата успяват да изградят през следващите десетилетия своята real estate империя, е обект на множество легенди. Важното е, че според описанията на американската преса “Сид Фарбър ентърпрайсис” в края на 80-те години вече притежава над 155 000 квадратни метра търговски и жилищни площи в Лонг Айланд и няколко молове в Белпорт.
Надя де Наваро - Фарбър има имение от 50 000 кв. м. в Бела Тера. Сградата му, наречена “Розовата къща на хълма”, е 2700 кв.м и от нея се виждат океанът и целият Лонг Айланд. Между другото, в нея през 1989 г. е сниман филмът “Дяволицата” (She Devill) с Мерил Стрийп. Той не е прожектиран никога в България, но в трейлъра, който е достъпен в интернет, човек може да придобие представа за имота и за вътрешното му обзавеждане – изобилие от розови мебели и тапицерии във всякакви екзотични цветове, спални във формата на сърце с балдахини отгоре, причудливи статуетки и маски от Африка, множество огледала в старинни рамки и т.н. Освен това графинята притежава апартамент до Сентрал парк в Ню Йорк и прочутия замък “Касъл Аура” в мавритански стил, съграден от мрамор по неин проект на Американските Вирджински острови, който бе пуснат за продажба с офертна цена 10 млн. долара преди няколко дни. Оценката на състоянието ѝ е към 100 млн. долара.
Ножарова сравнително често дава интервюта в САЩ, но хора, които са ги чели, разказват, че обичала да поукрасява малко миналото си. Обикновено тя се представяла за звезда на европейското черно-бяло кино, за жена, родена в “благородническо семейство в българския град Плевен”, като забравя изобщо да спомене за първия си съпруг Ангел Сладкаров.
За бизнес империята, зад която стои заедно с мъжа си Сид Фарбър и която наследява след неговата смърт през 1984 г., разказва, че просто двамата са се възползвали от строителния бум след края на Втората световна война, когато терените за строителство във и край Ню Йорк били стократно по-евтини. Първоначално строели жилища за средната класа и едва към края на 70-те години се насочили към по-луксозно строителство, към офис сгради и търговски центрове.
Надя Ножарова идва два пъти в България след войната. Първият път е през 1964 г., когато една от целите ѝ е да посети гробовете на родителите си, както и да получи копие от филма от 1942 г.
Вторият път е през 2004 г., когато покойният вече тв журналист Александър Авджиев успява да направи интервю с нея.
В България научават съвсем случайно за смъртта ѝ. Български медии възлагат на журналистката Пепа Петрова, която живее в САЩ, да издири графинята и да направи интервюта с нея. След старателно търсене Пепа успя през 2014 г. да се свърже с адвокатската кантора, която представлява интересите на 96-годишната вече дама. Те я свързват с Юри Фарбър – племенник на покойния ѝ трети мъж и неин личен секретар. Тъкмо да се уреди интервю с Надя, обаче идва вестта за смъртта ѝ през април 2014 г., която Пепа сподели тогава във фейсбук.
